„Род-семействоо-отечество” е темата на традиционния луксозен календар на Историческия музей-Пловдив за 2018 г. Стилното издание представлява единство на текст и образи от миналото, превърнали се в символи на града под тепетата. Надникваме в календара с директора на музея Стефан Шивачев:
Този календар стана една добра традиция за пловдивчани и за всички хора, които обичат нашия град, за тези, които са пръснати по света и харесват историята на Пловдив. Миналата година показахме паметни за града места – площади, улици, различни квартали, а тази година темата е „Род-семейство-отечество”. В календара отдаваме дължимото на тези фамилии, които идват в Пловдив през първото десетилетие на XIX век от Средногорието, Стара планина, Родопите, Македония. Тук те намират великолепна почва за изява. Натрупват богатство и се утвърждават като водещи в занаятчийския еснаф и търговията от Измир до Виена и Манчестър. Именно тези фамилии започват борбата за утвърждаване на българщината в този край. През XIX век Пловдив е ориенталски град с преобладаващо мюсюлманско население, а православните жители се гърчеят. Именно тези фамилии, дошли от възрожденски градчета, застават начело на борбата за българското. Още през 1849 г. те предлагат българско име на града – Пловдив. Дотогава са го наричали с турското име Филибе или с гръцкото Филипопол. Впоследствие те финансират изграждането на православни храмове, които и днес са гордост за града ни. Създават и епархийското училище – в него се обучават преподавателите за училищата по цяло Българско. Издадени са повече от хиляда учебници и помагала, които стават основата на новобългарското образование по нашите земи. Мисля, че в календара успяхме да постигнем единство между историческата фотография и ценната информация за тези големи българи.
Когато се заселват в града, представителите на тези фамилии са само с килийно образование, получено в черкви и манастири, но децата им получават европейско образование и много от тях оглавяват стопанския и политическия живот на свободна България. Сред тях има изявени политици, кметове, лекари, инженери и архитекти. Няколко конкретни примера откроява Стефан Шивачев:
Д-р Константин Стоилов е първият българин, доктор по право, завършил в Германия, специализирал във Франция и става министър-председател на България два пъти – през 1887 и 1894-1899 г. Иван Евстатиев Гешов завършва търговски науки в Манчестър и е многократно министър и министър-председател на България през 1911-1913 г. Иван Стефанов Гешов също завършва в Манчестър и е един от най-успешните кметове на Пловдив, след това дипломат. Второто и трето поколение на тези пловдивски фамилии са част от хората, които с право наричаме „строители на съвременна България“.
Празничният календар пресъздава духа на Пловдив от миналото и неговото, съхранено и до днес, очарование. Разказва за родолюбците, които са се завръщали тук, за да приложат на българска земя наученото в чужбина.
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..