България е най-бедната страна в Европейския съюз и българите са най-бедната нация в общността. Това е добре известно и не е никаква новина за никого. Изненада обаче е фактът, че в момента България е на едно от първите места в Евросъюза по темпове на нарастване на доходите – средногодишно по повече от 10 процента. Ако през март 20 на сто от домакинствата са били с доход на член от домакинството под 100 евро, то през декември този дял спада двойно – на 10 на сто. Малко са страните от ЕС, които могат да се похвалят с подобно постижение. Проблемът с ниските доходи обаче си остава, защото 10 процента ръст, когато заплатата е примерно 400 евро, не са чувствително увеличение на покупателната способност. И един конкретен пример – цените на питейната вода от чешмата нарастват от 1 януари в 14 български области с до 20 на сто и вече се обмислят социални помощи за тези, които няма да могат да си плащат за елементарното природно благо, без което никой не може!

Също от 1 януари на новата 2018 година минималната работна заплата (МРЗ) в страната от 230 евро става 257 евро и толкова ще получават почти половин милион българи от всичките 2.3 млн. наети. Във Франция пък МРЗ става почти 1500 евро. Прагът на бедност в България за 2018г. се покачва до 162 евро от 158 през тази година. Средната работна заплата в страната е около 550 евро, а средната пенсия – 175 евро месечно. Това са само няколко по-красноречиви цифри, които идват да покажат, че доходите на българите са повече от скромни. Нищо, че на последния за тази година Европейски съвет в Брюксел миналата седмица България е била похвалена според премиера Бойко Борисов за финансовите си показатели. На държавно равнище финансите може и да са наред, но ресурсите на българските домакинства са притеснително ниски и заплашват иначе вървящата добре икономика на страната.

В едно от последните си изследвания ООН определи България като развита, но бедна страна. Евростат пък я постави на второ място в ЕС по дял на населението в риск от бедност и социално изключване.

Редовното покачване на доходите в България се дължи преди всичко на ръста на българската икономика в последните 2-3 години, който за тази година достига 4 на сто. Това обаче няма да продължава дълго, предупреждават икономистите, които вече забелязват признаци на изчерпване на възможностите за растеж на националната икономика, която доближава до естествения си таван. Заплахата идва главно от все по-осезаемия недостиг на квалифицирана работна ръка и от несекващата емигрантска вълна. Всъщност тези две явления са взаимно свързани, защото емигрират главно квалифицираните или тези, които тепърва ще добиват знания и умения в учебните заведения в чужбина. А икономиката без работна сила на нужното равнище не може да върви нагоре. В този неблагоприятен контекст се вписва и заплашително застаряващото българско население, в което относителният дял на пенсионерите започва да става притеснително голям. Те нито произвеждат нещо, нито потребяват достатъчно поради унизително ниските си пенсии. Това лято беше направен опит да се внесе от чужбина работна ръка за туризма, но това не е трайно решение, защото работници са нужни на българската икономика не само през лятото, а цялата година. Тук пак се сблъскваме с проблема за бедността и ниските възнаграждения, защото нито един можещ и знаещ чужденец няма да се съгласи да дойде да работи в България при съществуващите равнища на заплащане на труда.

Българските власти са наясно с всичко това, но постоянно обясняват, че това са реалните възможности, че каквото може, те го правят, че проблемът е в бизнеса, който не плаща достатъчно на наемните си служители. Това може и да е вярно, но също така е вярно, че точно когато държавните каси преливат от пари от данъци, мита и такси, и бюджетът за догодина е с 1.26 млрд. евро по-голям от миналата година, коланът може да се поотпусне и да се повишат доходите на хората от публичния сектор и пенсионерите, които са близо 40 на сто от населението. Това неминуемо ще притисне частния сектор също да вдигне заплатите. А тази верижна реакция ще даде нови стимули на цялата българска икономика и сегашната бедност ще започне да избледнява и страната да се доближава до европейското качество на живот. Пари за това има, въпрос на политически приоритети и стратегически цели.