Децата са най-нетърпеливи да се потопят в магията на Рождество Христово. Във всяко българско училище се изработват коледни украси, разучават се песни, обяснява се символиката на българските обичаи, свързани с Бъдни вечер и Коледа. Българските неделни училища зад граница, които са призвани да запалят пламъчето на родолюбието у децата на нашите сънародници, пръснати по целия свят, не правят изключение. Организираните от училищата Коледни тържества се превръщат в истински празник за българските общности зад граница. Това е начин сънародниците ни да почувстват България, макар и на хиляди километри разстояние, а децата – да вникнат в обичаите, да ги пресъздадат и да ги съхранят във времето. Децата са много възбудени от предстоящата Коледа, сподели пред Радио България Любов Илиева, директор на неделното българско училище „Васил Левски“ в испанския град Аликанте. И макар някои от възпитаниците на училището да се прибират в България, за да празнуват със своите баби, дядовци и роднини, останалите всяка година подготвят истинско тържество. Всяка година е различно, но тази решихме да наблегнем на Бъдни вечер, казва г-жа Илиева и допълва:

Децата ще бъдат облечени в носии. Ще пресъздадат Бъдни вечер в старата българска къща – с бъдника, който най-възрастният мъж отива да избере. Чрез постановката ще представят на родителите всички обичаи и традиции от миналото. Много е трудно, защото децата общо взето са откъснати от България и изисква много време, за да им се обясни всяко едно нещо – защо се слага носия, защо така са били облечени хората някога… Стараем се корените на българската традиция и обичаи да останат в тях като нещо приказно, магично и тези корени да ги задържат в семейството, и в България. Ще пресъздадем всички дейности, които извършват членовете на едно традиционно българско семейство при подготовката на празника. Ще има и коледари, ще изработваме гевречета, сурвачки. Тъй като имаме класове и в градовете Торевиеха и Елче, където децата са по-мънички – те ще представят приказката „Дядо вади ряпа“. В Елче и Торевиеха празникът ще бъде на 17 декември, а в Аликанте на 23 декември.

Българските деца в Аликанте започват да изучават организирано роден език през учебната 2009/10 година. По-късно, през 2012 година, училището им влиза в списъка на Министерството на образованието като официално неделно училище и министерството финансира дейността му 100 процента – учебници, тетрадки и всичко, от което се нуждае учебният процес. Съботните занимания в това българското училище посещават 70 деца. Те изучават български език и литература, история и география на България в съответствие със спуснатите държавни програми за училищата в чужбина.

Използваме учебници и тетрадки, направени специално за тях. Мога да кажа, че екипът на училището е много добър и със сигурност това е, което задържа децата в нашето училище – то е първото училище в Аликанте и региона от 70 км., казва Любов Илиева.

Трудно е да кажа колко са българите тук, но българска реч се чува, когато се движиш из града. За да съществува училището имаме асоциация „Прогрес“. Хората са много дейни и работят доброволно за решаването на текущите проблеми, за да може училището да провежда своите занимания. Българската общност в Аликанте не е много голяма, но не е и малка, казва Любов Илиева. Имайте предвид, че абсолютно всички българи знаят къде се намира училището и за Коледа присъстват на празника, както и за другите ни тържества – 3 март и 24 май. Това са най-забележителните празници за нас – българите в чужбина. Тогава хората се обединяват. Помагаме си.

За предстоящата Коледа няма да липсват и гости от България:

Да, идват и баби, които са на гости при внуците, роднини… Ще ви споделя, че тук наскоро имаше една учителка по история, която поканихме за Деня на народните будители – 1 ноември. И тя каза, че е много щастлива, защото такова отбелязване на Деня на будителите дори в България не е виждала. Как го правите? – попита. А аз й отговорих, че това е нашият къс земя. Това е нашата част от България и всички се стараем да я съхраняваме и да празнуваме това, което е основно за поддържане на българката култура – да се помни, да се знае, да се предава. И даже децата реагираха: „Ами ние тогава също сме будители, нали“. Мисля, че това е важното – те приемат българското и са уверени, че сега те са тези, които научават историята и традициите, но ще дойде момент, в който те ще ги предават на своите деца и внуци. Дай Боже!

Снимки: личен архив