Българите, допринесли за развитието на страната ни от Освобождението до наши дни, не са един или двама, но за да станат имената и делата им известни за обществото, сякаш не се прави достатъчно. Някои от тях са популярни единствено като имена на улици или спирки на градския транспорт. Колко от нас са чували за Асен Йорданов? През 1921 година, когато е на 25 години, изобретателят на първия български самолет успява да замине за САЩ, където е поканен да участва в обиколка на Земята със самолет. Тя не се осъществява, тъй като други страни отказват да участват. Той остава в Щатите, където бързо научава езика, завършва авиоинженерство, химия и физика. Автор е на множество книги, посветени на авиацията и нейната поддръжка. През 50-те години пък е част от екипа, създал въздушната възглавница. Тази история е част от книгата „Българите: Забравените постижения“. В нея авторите - Делян Момчилов, Стен Дамянов и Николай Манчев разказват 50 житейски съдби на бележити личности от миналото ни. Какво ги подтиква да я издадат:

Не сме историци и дори не приличаме на такива -  разказва Делян - И тримата сме под 30 годишна възраст. Аз и Ники сме по-скоро в сферата на рекламата и на дигиталния маркетинг, а Стен се занимава с илюстрации. Идеята се зароди преди повече от 2 години и половина. Аз още от дете имам интерес към световната и българската история. По-скоро към науката, изкуството и развитието им през годините. Дойде момент, в който си зададох въпроса къде са българските изследователи, пътешественици и учени, защото на тях не се обръща достатъчно внимание нито в училище, нито в университета. Преди да подберем историите, ние създадохме разделите- наука, изкуство, просвета, предприемачество, общество и пътешествия и експедиции. След това селектирахме и въпросните личности.

Една от любимите героини на авторите е първата българка, която успява да обиколи света два пъти. Името и е Анка Ламбрева-медицинска сестра, писател и пътешественик. Първото пътуване на сънародничката ни е било до Цариград. Там тя се запознава със заможен англичанин, който живее в Нова Зеландия. Успява да го излекува и след време, за благодарност, получава покана да го посети, придружена с билет за параход. Тя напуска родното Карлово, започва работа на другия край на света, а заедно с нейния домакин пътуват из различни държави.

Сред потъналите в забрава българи, чиято съдба е намерила място в книгата „Българите: Забравените постижения“, е и човекът, който е помогнал за довършването на паметника на връх Шипка. Потомък на зидари, Пеньо Атанасов от малък помага на своя баща в строителството. Прочува се с таланта си и скоро е поканен да помага за изграждането на Народната библиотека в София. На 26 години пък получава предложение да довърши градежа на Паметника на свободата. Помагат му майстори от цялата страна и след шест години упорит труд, монументът е завършен и официално открит на 26 август 1934 година.

Историите са поднесени на разбираем и популярен език. Това отличава книгата от множеството неясни или объркващи академични издания, които отблъскват читателя. Това, че е написана по-увлекателно, не я прави по-малко достоверна. Всички факти, изложени в нея са проверени и потвърдени от историка проф. Пламен Павлов.

Книга като тази би била един чудесен подарък за предстоящите празници. Полза от нея ще има всеки, защото със сигурност ще открие нещо, което не знае, както и още много причини да бъде горд с успехите на своите предци.