Каролина Фойерхармел Рибейро носи в себе си слънцето на Бразилия и усмивката постоянно грее на лицето й. В България я довежда музиката.

Аз съм бразилка, родена съм в Сао Пауло. Учих в нашия университет цигулка. Тогава се запознах с една българска преподавателка по цигулка, която е живяла в Бразилия – Евгения-Мария Попова. Много си допаднахме. Тя ме покани да дойда да уча при нея в Музикалната академия и през 2007 г. дойдох в България, разказва Каролина.

Сега тя продължава образованието си с докторантура в Нов български университет при цигуларя проф.Марио Хосен. За това, какви са възможностите за реализация на един музикант в България, казва:

Това е сложен въпрос. Засега съм решила да остана в България. Свиря в различни оркестри, преподавам вкъщии в частни школи. Тук има широко поле за работа в тази област. Наскоро бях в Австралия. Тя е огромна, но в цялата страна мисля, че има 5-6 професионални оркестъра, което е много малко. Тук само в София имаме повече оркестри. Това, от една страна, е прекрасно. Но, от друга страна, човек не може да свири само на едно място. За да поддържаш нормален стандарт, трябва доста да работиш.

Каролина е свирила с почти всички големи оркестри в София. Била е на стаж в Симфоничния оркестър на БНР, свирила е със Софийската филхармония, „Камерата Орфика“, от 2012 г. е част от оркестъра на Classic FM, а от тази година работи в Академичния симфоничен оркестър на Музикалната академия. Тя идва в България заради музиката, в същото време много български музиканти отиват да работят в Бразилия. В най-големия оркестър в Сао Пауло има четирима българи, а в град Манаус в северната част на страната може би половината оркестър са българи, уточнява Каролина с усмивка. Какви са приликите и разликите между българи и бразилци?

Ние сме темпераментни, вие също. Много топли хора сме и общуваме свободно. В Бразилия, може би заради жегата, хората са по-спокойни, а тук някои хора са малко по-изнервени. Но това е заради темперамента! – убедена е бразилката.

Сродният темперамент й помага лесно да се впише сред българите. Езикът също не е проблем, тъй като езиците по принцип й се удават.

По-трудно ми беше да свикна с по-различния начин на живот, обяснява Каролина. Само в Сао Пауло населението е почти четири пъти повече от населението в България. Ние сме 25 милиона души в един град. Там всичко е огромно, с мегамолове, навсякъде има опашки. Всичко е далече. Бях свикнала с това. Като пристигнах тук, започнах да ходя пеша навсякъде. В началото това малко ме объркваше. Тогава още нямаше молове, беше доста по-различно. Беше ми странно, но през годините започна да ми харесва. Много обичам да ходя пеша на работа, до магазина за зеленчуци до нас. Животът е много по-спокоен. Бих казала, дори много по-човешки. Затова съм доволна от живота в България. Знам, че има и хора, които живеят много трудно, но и в Бразилия е така, за съжаление.

В свободното си време Каролина обича да се занимава с кулинария и готви фантастично. Тази страст я води до успешно участие в кулинарното тв шоу „Мастършеф“. Вече се смята почти за българка, но не губи връзка с родината си, където често се връща. Приятелят й също е бразилец, с когото се запознава в България. Казва, че общността на бразилците в страната ни постепенно нараства:

Преди бяхме общо малко над двайсет човека, включително с хората от посолството. Напоследък обаче мисля, че сме над 50, може би дори даже 70 души. Някои са музиканти. Напоследък идват и доста хора, които работят в големите международни компании тук, в колцентровете. Това е работа, за която не се изисква висше образование, но е добре платена тук, в България. А в Бразилия в момента е финансова криза и хората гледат да избягат. Освен това София е страхотен град! Аз го обожавам. Това е красив град, в който можеш да намериш по нещичко от целия свят. И напоследък става по-жив град, с барчета, ресторанти, театри, концертни зали. На хората им изглежда интересно и те затова идват.