В България от доста време се говори за приемането на еврото, но нищо конкретно още не е направено за влизането в еврозоната. Бързай бавно – такава изглежда е политиката на българските власти в това отношение, тъй като така или иначе страната е де факто в еврозоната. И това е така, защото в България функционира валутен борд, по силата на който местната валута лев е прикрепена към еврото. Когато то поскъпва, поскъпва и българският лев, и обратното. Еврото дори се използва в някои вътрешни разплащания – при покупката на недвижим имот, например. Е, не е пълноправно членство в еврозоната с всички произтичащи от това задължения и права, но е по-добре от нищо. И икономиката го доказва със своите завидни темпове на развитие, които се въртят около 4 процента годишен ръст на БВП.

Това обаче е временно състояние и крайната цел е истинско членство в еврозоната. А в това отношение последните няколко дни поднесоха доста добри новини за властите в София. Първо зам.-председателят на Европейската комисия, който отговаря за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис, говорейки за дългоочаквания пакет от мерки за реформи в еврозоната, спомена, че България вече е готова за влизане в европейския валутен механизъм ERM2, популярен под името „чакалня за еврозоната”. Досегашният опит показва, че чакането продължава 2-3 години. Домбровскис не само покани по този начин България в „чакалнята”, но и обеща помощ от Европейската комисия – техническа, консултантска, финансова. Най-високопоставената българка в света – главният изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева, много ясно заяви, че България ще влезе в чакалнята следващата година. Допълнителна яснота по въпроса внесе еврокомисарят по бюджета Гюнтер Йотингер, според който България и Хърватия са следващите държави, които ще се присъединят към Еврозоната. Преди време и самият шеф на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер беше споменал, че вратите на Еврозоната са отворени за България.

Всичко това звучи добре и доста окуражаващо за българските власти. Но какво мислят обикновените българи по въпроса и какви са оценките на икономическите експерти за последиците от приемането на еврото? Българските граждани са разделени на почти равни две половини в отношението си към еврото. Едната половина безусловно подкрепя влизането в еврозоната, другата половина е по-предпазлива и не прегръща толкова горещо тази идея, от страх да не се повишат цените и защото не вижда особени ползи от общата валута. Че цените ще нараснат, се доказва от опита на останалите членки на еврозоната. Разликата по отношение на България обаче е доста чувствителна, защото 1/3 от българите живеят с доходи под линията на бедност от 150 евро месечно и за тях дори минималното поскъпване на стоките и услугите с няколко евроцента е много болезнена тема. Експертите икономисти освен това изтъкват, че тази бедност, неплатежоспособност и ниско жизнено равнище като цяло са основните пречки пред разрешението за влизане в еврозоната и че на този фон евентуалното „да” ще бъде по-скоро политически мотивирано. Да напомним, че и при самото влизане на България в ЕС надделяха политическите аргументи над икономическите реалности. И тогава – през 2007 г., и сега, икономическите индикатори в Европа бяха и са положителни, а това е съществена предпоставка за допускането на България до еврозоната, защото всички са в добро настроение. Да напомним в този контекст думите на премиера Бойко Борисов, който каза преди време по този повод, че България няма да създава нови проблеми в еврозоната, тъй като всичките й макроикономически показатели са отлични.