Когато в началото на август премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между двете страни, някои наблюдатели коментираха резервирано, че остава той да бъде реализиран. Вчерашното съвместно заседание на двете правителства в Струмица показа, че резервите са били неоснователни. Подписани бяха девет нови междуправителствени договорености, а договорът за добросъседство още не е ратифициран и предстои това да стане в края на годината. Развитията в двустранните отношения изпреварват очакванията и показват непоколебима решимост те да бъдат нормализирани напълно и без отлагане. Насоките, в които това най-напред ще се случва, вече са очертани – инфраструктурните проекти, енергетиката, инвестициите, туризма, общото реагиране и взаимното подпомагане при бедствени ситуации. Месец преди началото на българското ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, през декември македонски експерти ще посетят България, за да се запознаят с опита й в усвояването на европейски средства.

Добрите развития в политическите отношения изглежда намериха отражение и в междуцърковните връзки. В Струмица премиерът Борисов заяви, че макар да не се месят в църковните дела, политиците истински ще са щастливи двете църкви да работят заедно в името на добруването на двата народа. Същевременно в София президентът Румен Радев и българският патриарх Неофит констатираха в подобен тон, че държавата и Православната църква в България са единни в желанието за задълбочаване на отношенията с Македония. Патриархът увери, че Светият синод ще търси пътища за благоприятно развитие на желанието на Македонската православна църква да бъде възстановено евхаристийното единство на Българската православна църква „с възобновената Охридска архиепископия в лицето на МПЦ“. Вероятно този въпрос ще се обсъжда от Светия синод в София още идния понеделник. Как синодът ще се произнесе е трудно да се каже, защото от историческа и канонична гледна точка въпросът е спорен и изключително деликатен, а едностранни или дори двустранни решения са невъзможни, но готовността на българския клир да откликне на предложението на македонския говори най-малкото за добронамереност.

Благоприятните развития в проблематичните доскоро българо-македонски отношения идват в навечерието на българското председателство на Съвета на Европейския съюз и съвпадат с нова фаза в диалога за преодоляване на спора за името на Македония. В този смисъл тези развития имат не само двустранни измерения, но и ефекти върху европейската и евроатлантическата перспектива на Македония и Западните Балкани.