В края на миналата седмица БСП предупреди ултимативно, че няма да участва в пленарни заседания на парламента, освен ако не са за гласуване оставката на неговия председател Димитър Главчев, за държавния бюджет и за искането за вот на недоверие към правителството. След като Главчев сам подаде оставка и тя бе приета бързо дори от управляващите, БСП се видя изправена пред необходимост да актуализира позициите си на противостоене.

На равнище Национален съвет в събота социалистите решиха лидерът им Корнелия Нинова да гласува „за“ предложението на ГЕРБ за промени в конституцията, чрез които да отпадне давността за престъпления в приватизацията, но същевременно парламентарната им група да гласува „против“ отпадането. Така БСП искала да демонстрира, от една страна, че не се бои от упреците за участие на Нинова в нечисти приватизационни сделки, а от друга – да зачете становището на своите юристи, че предложението на ГЕРБ е противоконституционно. Тази тактическата маневра е толкова витиевата, че предизвика отрицателни реакции в самата БСП, а опозиционните кръгове в нея заговориха за отслабване на позициите на партийния лидер.

От искането на вот на недоверие социалистите не се отказват и ще го внесат заедно с ДПС след дебатите за държавния бюджет. Каузата за вота обаче избледня, след като стана ясно, че БСП го иска, мотивирана от желание за противопоставяне на ГЕРБ, ДПС – от желание да отстрани от властта Обединените патриоти, а партия „Воля“ се отказа от първоначалните си намерения да подкрепи вота.

Междувременно, в събота четири десни извънпарламентарни формации обявиха инициатива, наречена „Български манифест за Европа“, в желание да запълнят липсата на ясни приоритети и визия за утвърждаване на страната като съвременна европейска държава. Осем месеца след провала на идеята за съвместно явяване на парламентарните избори, сега ДСБ/Нова република, "Да, България", "Зелените" и ДЕОС правят ново усилие за обединени действия. Но вследствие от несполуката на предишния си опит, днес „автентичното дясно“ е извън парламента и дори новото му усилие за обединяване да успее, плодове от него ще се видят не сега, а много по-късно – евентуално на следващите избори. Дотогава кабинетът „Борисов 3“ ще продължи да управлява необезпокояван от опозицията и следващите му големи изпитания няма да са нито приемането на новия държавен бюджет, нито искането за вот на недоверие, а българското председателство на Съвета на ЕС от 1 януари догодина.

На фона на последните политически напрежения в България е любопитно да отбележим, че за успешното провеждане на председателството предварителна подкрепа досега нееднократно са обещали всички политически сили в парламента. Последно уверение за такава подкрепа даде само преди две седмици заместник-председателят на БСП Деница Златева, заявявайки пред БНР, че председателството на Съвета на ЕС не е отговорност само на партиите, които са на власт и, след като декларира своята подкрепа за неговото успешното провеждане, с действията си до момента БСП доказва, че темата е надпартийна и национална. Дали наистина е така?