Германската фондация за подкрепа на научни изследвания „Александър фон Хумболт“ бе удостоена с най-високото институционално отличие на България - Почетен знак на президента. Държавният глава Румен Радев връчи наградата на генералния секретар на фондацията д-р Ено Ауфдерхайде за изключителния принос за развитието на българо-германските научни отношения и подкрепа на българския научен потенциал.
Фондация „Александър фон Хумболт“ подпомага българската наука от началото на 60-те години, когато първият български учен пристига в Западна Германия със стипендия на фондацията. Оттогава, въпреки Студената война и Желязната завеса, спиращи контактите между двете части на разделена Европа, близо 400 български изследователи и емблематични за българската научна общност личности са подкрепени в научната си дейност с Хумболтова стипендия. Мнозина са носители и на престижната Хумболтова награда.
Самият факт, че с помощта на фондацията първият български учен пристига в Западна Германия още през 1964 г., показва, че науката може да изгражда мостове дори и в политически сложни времена, каза д-р Ауфдерхайде в интервю за БНР. Това се случва почти десет години преди установяването на официални дипломатически отношения между България и Германия. С падането на Желязната завеса настъпиха сериозни промени. Днес вече свободно разменяме знания. Освен това радостното е, че обменът се отнася не само до хората на науката - не малко хумболдианци, стипендианти на фондацията, днес работят в други сфери, представени са включително в политиката и икономиката.
Д-р Ауфдерхайде, вероятно знаете, че българската наука от много години се намира в незавидно положение- финансирането винаги е бил един от основните проблеми, но и причина за това много млади учени да напускат България завинаги. Кога този процес става опасен?
Ако младите учени не се връщат повече никога в родината си, това вече е опасно. Фондация „Александър фон Хумболт“ насърчава младите българи да се завръщат в България - ние им осигуряваме стипендия за първата година научна работа след завръщането им. Но от тук нататък за тях трябва да има привлекателни условия за работа. Ако тези хора не се върнат в България, ще са огромна липса за икономическото съживяване на страната.
Когато говорим за финансиране на научна дейност, сигурно ще се намерят много хора, които ще Ви опонират, твърдейки, че първо трябва да се задоволят основни потребности за оцеляването на една нация, а науката може да остане на опашката. Как ще оборите това твърдение?
Който не сее, той няма да жъне. Ние в Германия сме щастливи, че живеем в една развита страна. Но това го дължим и на факта, че дори по време на финансовата криза, когато имаше тежки борби за преразпределение на финансите, правителството не престана да инвестира в науката. Затова мисля, че и България трябва да инвестира в своите посеви, за да може да се радва на жътвата.
В сряда , 13 ноември, през нощта от югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, в планините над 500 м надморска височина – от сняг. Без валежи ще е в Северозападна България. През деня от запад валежите временно спират, най-късно в североизточните..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната програма "Неразказаните истории на българите", по която се издирват малко познати факти за достойни..
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
На 14 ноември в „България днес“ ви запознаваме с програмата на МОН "Неразказаните истории на българите", която въвлича..