„Бюджет 2018“ бе приет на първо четене в Парламента. Следващата стъпка на депутатите бе да гласуват нов министър на здравеопазването. От ГЕРБ се спряха не върху личност от медицинските среди, а предложиха поста да заеме финансистът Кирил Ананиев. Спорът – дали лекар или финансист трябва да оглави здравното министерство, е стар, и щом е предложен икономист за здравен министър, значи правителството съвсем е изгубило доверието си в медиците – опасяват се висши администратори от лекарското съсловие.
„Здравеопазването в България се разпада“ – този извод, прави доц. д-р Здравка Тонева от БАН на базата на национално проучване през последните три години. Темата на проекта, в който участват различни учени – лекари, социолози, анализатори, е „Здраве, качество на живот, неравенства“. Събраните данни буквално изумили медиците от екипа на доц. Тонева. Оказало се, че една четвърт от населението на страната практически няма достъп до лекарска и дори фелдшерска помощ. Хората по селата масово не само не посещават лекар, а дори лекарства не си купуват. Проблемът е, че на много места няма аптеки, а транспортът до града е недостъпен за голяма част от пенсионерите. Анализът на проучването върху здравеопазването в България показва, че главната причина, довела до разпад в системата, е превръщането на важни здравни заведения в печеливши търговски дружества. Парадокс е и това, че в момента много болници трупат дългове, а лекарите в тях работят без заплати от месеци.
Проучването на БАН за качеството на живот на българите, разгледано през въпросите на здравеопазването, е започнало през 2014 г. В него са обхванати 2340 анкетирани от различни части на страната. От събраните данни става ясно, че се задълбочава тенденцията държавата да прехвърля върху данъкоплатците разходите за собственото им здраве.
В момента се води дискусия за неуспялата здравна реформа. При нея лекарите и болниците станаха търговски дружества и започнаха да работят за печалба. В най-лоша ситуация се оказаха хората от малките градове и селата. Не може 24 процента от населението да е оставено без каквато и да било медицинска помощ. Медицинските разходи, които заплащат от джоба си българите, са значителни. Най-големи са те за болнична помощ и за медицински консумативи. Много са и за извънболнично лечение, за рехабилитация и прегледи. Това води до още по-силни социални неравенства между българите. При силно уязвимите групи в случай на заболяване, разходите за лечение заемат между 50 до 90 на сто от заплатата или пенсията. Според анализа на данните, това са катастрофално високи размери. В доклада си посочваме и други групи от хора, при които разходите за лечение надвишават доходите им, и те са принудени да теглят заем, за да заплатят болничния престой, консумативите и лекарствата. Лошото е, че повечето политически дейци не се интересуват от данните и изследванията, направени от учените и по-специално социологията – казва доц. Тонева.
С доц. Тонева отдавна наблюдаваме тези проблеми, изследваме ги и анализираме. С помощта на настоящия проект имахме възможност да наберем конкретна емпирична информация за системата на здравеопазването и качеството на живот на българите – казва доц. Божидар Йовков, ръководител на изследването. И още:
Този процес на опазаряване на здравеопазването е пагубен за хората. Здравеопазването е един от най-важните и проблемни сектори в обществото. Тук има много икономически интереси, здравето се превърна в стока, печалбата е над всичко и затова нещата в момента изглеждат като в безизходица. При изследването ни на терен установихме огромни диспропорции между разходите за здраве на пациентите в публичните и частните болници. Огромни са разходите за такси и консумативи. Наблюдават се силни и дълбоки неравенства между жителите на столицата и селата, както и между отделните възрастови групи. Най-уязвими са възрастните хора, които разчитат единствено на доходи от пенсия. Често точно те теглят заеми, за да решават здравословните си проблеми. Изобщо нещата са доста зле, а проблемите с години се задълбочават.
В една от най-интересните мултипланетни системи, откривани до момента, научен екип с българско участие показва наличието на три екзопланети, съобщи БНТ. Панетната система се намира на 1100 светлинни години от Земята, около звездата TOI-4504 в..
Ромите у нас отбелязват Васильовден /или Василица, Банго Васили (буквално Куцият Васил)/, известен още като ромската Нова година, съобщава фондация "Амалипе". По традиция, празникът се отбелязва три дни, започвайки от нощта на 13 срещу 14 януари ...
Във вторник, от север облачността ще се разкъсва и намалява, в Северна България до предимно слънчево. По-значителна ще се задържи над Югоизточна България и Родопите, където на места ще превалява слаб сняг, а в крайните югоизточни райони - дъжд. Ще е..
На границата между Антонов- и Атанасовден е петъчното издание на..
Заради огнищата на шап в Германия, които според тамошните ветеринарни власти вече са две, България ограничава вноса на животни и месо от района на..
В галерия "Мисията" към Държавния културен институт официално беше открита международната изложба "Vibration. The fluid movement of a human..