На 11 ноември 1952 г. в 22,30 ч. в двора на Централния софийски затвор четирима католически духовници са разстреляни. Вместо да подпишат протоколите в скалъпения срещу тях процес, епископ Евгений Босилков и свещениците Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков избират мъченическата смърт в името на вярата. И тъй като режимът има интерес да заличи спомена за тях, убийството им е обвито в мълчание чак до 1975 г., когато лично Тодор Живков признава престъплението пред папа Павел VI във Ватикана. Църквата обаче не забравя своите мъченици и папа Йоан-Павел II ги провъзгласява за блажени.

Католическата общност в Белене, предвождана от отец Паоло Кортези, организира в края на миналата седмица национално поклонение по повод 65-ата годишнина от святата жертва на четиримата свещеници с литургия в столичната катедрала “Св. Йосиф” и с молитва и поднасяне на венци в Централните софийски гробища (досега не се знае къде са гробовете им) и на Мемориала на жертвите на комунизма в столицата.

Ние ги почитаме, защото сред тях има един син от Белене – монсиньор Евгений Босилков. Но преди да бъдат светци за нас, католиците, те са добри синове на България, умни хора, будители на нацията, които са живели само според вярата и вършейки добро, казва отец Паоло Кортези.

Евгений Босилков идва на бял свят през 1900 г. Кръстен е в деня на своето рождение. В един злополучен ден, докато играе на брега на Дунава, пада в реката и водата го поглъща. Спасява се по чудо, след като майка му проси помощ от Божията майка и като жест на благодарност го обещава в служба на Христовата църква. Така единайсетгодишен той постъпва в католическата семинария на пасионистите в село Ореш, а няколко години по-късно е изпратен в Белгия, Холандия и Италия. След десетгодишна усилена подготовка в странство той се завръща в родината и през 1926г. е ръкоположен за свещеник.

Този беленчанин получава европейско образование и говори 11 езика – разказва отец Паоло Кортези. – Той ни дава пример да четем, да се интересуваме и да не спираме да учим. Освен това, блаженият Евгений и другите мъченици са били истински духовници. Те ни насърчават да вярваме в Бог, защото животът не е само материален. Третото важно нещо е любовта към ближния – Евгений Босилков 13 години е служил в с. Бърдарски геран, където се е грижил за бедните и младежта. Ние също можем да извадим от себе си много добри неща като подарък за младите поколения – вярата, образованието и да вършим добро.

През 1947 г. папа Пий назначава Евгений Босилков за епископ на Никополската епархия, а междувременно досието му в Държавна сигурност набъбва на 8000 страници. Георги Димитров пък го привиква заедно с двама висши духовници, за да им нареди да скъсат с католическата църква в Рим. И когато те категорично отказват, последват гонения, арести, сатанински мъчения и разстрел.

Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си, е казал Иисус Христос, предричайки различни изпитания заради вярата. И макар животът им повече да не е застрашен, днес свещенослужители също биват преследвани, изправяйки се в единоборство с омразата, неразбирателството, завистта. Така заради милосърдието да приюти семейство сирийски бежанци в Белене, отец Паоло Кортези се сблъска с агресията на националисти и бе принуден да напусне България.

Този жест беше направен не от мен, а от местната католическа общност – казва наскоро завърналият се свещеник. – И аз се учудвам как едно добро, законно дело може да събуди толкова омраза. Тези бежанци бяха скромни хора, всичко, свързано с тях беше съгласувано с Държавната агенция за бежанците и с благотворителната организация “Каритас”. Досега в живота си не бях виждал такова нещо и се надявам да не се повтаря. Пожелавам на всички, които искат да вършат добро, да бъдат смели и да спазват законите, Евангелието и човешките ценности, защото ние сме длъжни да обичаме и да помагаме не само с думи, а и с делата си. Нашата общност отново ще опитва да помага на нуждаещите се без граници, както помагаме на много българи, цигани, бежанци. Впрочем, половината беленчани също са бежанци по целия свят, защото тук няма работа и аз се надявам хората да ги приемат и да им помагат.

Снимки: личен архив