Европейският съюз преживява трудни времена… Между Брекзит, събитията в Каталония, референдумите за повече автономия в двете най-богати области на Италия - Ломбардия и Венето, и явните несъгласия на страните-членки по общите въпроси, все повече политолози смятат, че европейският девиз „Обединени  в многообразието“ е сериозно компрометиран, дори отживял. Една диалектика между общото и различното, която е в сърцето на икономическия и социалния европейски проект. Наистина, все по-често се говори за Европа на две или повече скорости, било то заради еврозоната, която ясно е очертала нова граница вътре в Европа, или заради Шенгенското пространство… Дали пропастта между Изтока и Запада, между Севера и Юга е на път да изчезне, или ще се задълбочи неимоверно? Ще успее ли Европейският съюз да преодолее разделенията си, за да поеме по пътя на интеграцията и как трябва да се реформира на фона на растящото многообразие?

Поканихме френския историк и политолог Жан-Ив Потел за коментар по тези наболели въпроси.

Според мен трябва да се даде нов смисъл на Европа. Става въпрос за една дълга история, свързана със създаването на една архитектура, наречена Европейски съюз, преживял периоди на обединение и разединение. Всички говорят днес за Европа, но никой не разбира каква е точно целта, която преследваме, какво искаме да постигнем. През всичките тези години ЕС се разширяваше, от 6 страни в началото вече сме 28, скоро 27. Обръщайки се назад във времето, аз смятам, че корените на разединението или на различното мнение в ЕС трябва да бъдат търсени в историята, в културните различия, в редуването на периоди на войни и мир особено през ХХ век, когато народите преживяха доста трудни и болезнени времена.Оттук и вижданията за някои страни, като Русия, Германия, Италия, Франция, наслоявани с векове. ЕС се появи като контрапункт на войната и враждите между народите. Затова и аз като Еманюел Макронсмятам, че трябва да запазим основните ценности на Европа и да ги надградим с нови, които утвърждават обединението, а не разединението. Само така Европа ще придобие нов смисъл в унисон с реалиите на XXI век. Колкото до регионалните и местните призиви за независимост, те не са нищо ново, това е начин на легитимиране на многообразието, без да се стига до пълен и необратим разрив.  Днес на дневен ред е Каталония, но по същия начин можем да говорим за Корсика, за страната на Баските, за Фландрия, за Северна Ирландия, Шотландия…

Многообразието, както видяхме, често прераства в разединение, което нарушава ритъма на развитие на страните в ЕС. Оттук и прословутото понятие за „Европа на различни скорости“, което си пробива път и създава нови поводи за недоволство. България е особено чувствителна на тази тема. Какво е бъдещето според Вас, една единна Европа или няколко Европи в едно ?

Когато започна строителството на обединена Европа, беше приет договора от Маастрихт, който въведе понятието „Засилено сътрудничество“, което позволява отделни страни-членки да се обединяват и да работят заедно и активно по дадени теми. Така се появиха двете основни противопоставяния в ЕС - Шенген и еврозоната. Моето мнение, е че не трябва за се институционализират различията, да не залитаме по две, три, четири и повече скорости в Европа, а обратно, да се стремим към заличаването на различията, съхранявайки многообразието. В момента в Брюксел се обсъжда идеята за създаване на Парламент за страните от еврозоната, това не трябва да се допуска. Европейският парламент е един и общ за всички.

В навечерието на европейското си председателство България обяви своите приоритети, сред които постепенното разширяване на Европа по посока на Западните Балкани. Смятате ли, че тази идея е реалистична, осъществима ? Имат ли наистина Западните Балкани място в обединена Европа?

Винаги съм се противопоставял на мнението на тези, които смятат, че Балканите са „земя на Дявола“, от която трябва да се пазим и да избягваме. Не вярвам и на определението „Барутен погреб на Европа“. Вярно е, че в този регион години наред се вихреше един престъпен национализъм, подклаждащ враждебността между народите, много тежки войни се водиха, но смятам, че трябва да бъде направено всичко възможно, за да се присъединят тези страни към ЕС, естествено, при условията, определени от критериите за членство. За да може веднъж завинаги да се прекъсне тази динамика на разединение и на омраза.