В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните книжовни школи по българските земи. Скрит дълбоко в гънките на Етрополския Балкан, той и до днес е притегателен център за миряните. Манастирите в България през Средновековието и ранното Възраждане изпълняват културно-просветна функция. Те са крепости на българския дух и книжовни школи, обяснява доц. д-р ХристоТемелски от Църковно-историческия и архивен институт. С него разговаряме за възникването на светата обител, за книжовната и калиграфско-художествена школа към нея.

Надделява мнението, че Етрополският манастир е основан около 1158 г. По сведение на Йеромонах Хрисант, дадено пред краеведа Александър Тацов, по време на строежа на църквата през 1858 г. са намерени две плочи за създаването му преди 700 години. Книжовната школа възниква в края на XVI и получава разцвета си през първата половина на XVII в. По това време близкият град Етрополе става крупно рударско селище и населението отделя средства за манастира. В школата работят книжовници, преписвачи, калиграфи, илюстратори, подвързвачи. Най-известният е Данаил Етрополски, от когото има 13 датирани ръкописа и за над 20 не датирани се предполага, че са негови. (горе) Друг преписвач от неговия ранг е йеромонах Рафаил, от когото са запазени 4-5 датирани ръкописа. Подвързването също е художествена дейност – изработват се дървени корици и се обвиват с т. нар. мешин – обработена кожа с релефна украса. (вляво)

Доц. Темелски казва, че: Етрополската книжовна школа изработва свой почерк. В нея преобладават кръст, змия, птица, човешко лице, човешка глава с вдигната нагоре коса. (горе) За текстовете, преписвани в скрипториума, обяснява, четова саглавно богослужебни книги, необходими за църквата. Много са изгубени, унищожени. Все пак повече от 80 ръкописа за запазени. Сред тях е ценен ръкопис от поп Йоан, датиран от 1658 г. Той е с позлатен сребърен обков. (вляво) Интересен е един т. нар. стишен пролог от 1636 г., написан от него, за връщане мощите на Св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 година.

За съдбата на манастира по време на османското владичество доц.Темелски казва:

Старият средновековен манастир от 1158 г. по време на завладяването на България от турските орди е бил разрушен. Изглежда, че още в следващия век е бил възобновен с помощта на населението. Известни проблеми има по време на кърджалийските размирици, когато е нападнат и ограбен. Като цяло манастирът се е запазил и няколко пъти е възобновяван, благодарение на етрополските първенци, които са били доста влиятелни.

Днешната църква датира от 1858 г. Как в условията на османско владичество е бил построен толкова впечатляващ храм?

След Одринския мирен договор от 1829 г. започва ерата на Танзимат, т. е. на реформи в Османската империя. Издават се два големи реформени акта. Единият е Гюлханският хатишериф. С него се дават доста права на християнското население и му се разрешава да обнови църквите и манастирите. Подобно е положението и с Етрополския манастир, обновен през 1858 г. Игуменът, отец Емил, намери два османски документа. Единият е султански ферман от 1858, с който се разрешава етрополското население да възобнови манастира. На другия са изписани три позволителни за частично обновяване през 1832 – 33 г.

Доц.Темелски продължава с подробности за църковната утвар, стигнала до наши дни:

От старата църква, която се предполага че е от 1158 г., когато е основан манастирът, има два напрестолни сребърни кръста с ктиторски надписи, които са в неизвестност. Първият е изработен 1492 г. във Враца от майстор Иван Янов и подарен на манастира от поп Стоян от с. Хърлец. Вторият е изработен в края на XVI в. по подобие на първия от майстор Мавродия Драголинов от с. Камено поле.



В наличност е сребърна мощехранителница (горе), изкована от майстор Бойчо от Етрополе „в лето 1753“, позлатена от тамошния катинчарски еснаф, с надпис: „кивотът съдържа мощите на Св. Безсребърници Козма и Дамян“. За запазения сребърен потир никъде не се споменава. Той е от 1786 г. и е от неизвестен майстор.

Запазена е олтарната врата на стария иконостас с ажурна дърворезба и храмовата икона „Старозаветна троица“ от 1538 г. (вляво) Майсторът зограф се е подписал Недялко от Ловеч. Тя се съхранява в експозицията на Централния историко-археологически музей в София. Църквата от 1858 г. не е била стенописана. През 2007 г. манастирът претърпя цялостен ремонт.  Храмът бе изографисан по проект на доц. Сашо Рангелов от факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет.

Снимки: Светлана Димитрова и etropolskimanastir.etropolebg.com