Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Данчо Радулов: “Никога да не забравяме медения глас на кавала“

БНР Новини
Снимка: личен архив

Сред прочутите ни кавалджии от т. нар. средно поколение Данчо Радулов се открои с предаността си към традиционния маниер на изпълнение. Чрез изкуството си той се разграничи от повечето свои връстници, поддали се на модерните, дори екстравагантни музикални течения при свиренето на кавал. Мнозина от тях предпочетоха техники, щрихи, похвати, присъщи на другите жанрове. В личното си инструментално творчество Данчо Радулов успя да запази „медената звучност“, стила, характерната стилистика и орнаментика, типични за старите майстори-свирачи. Авторските му хорà и инструментални пиеси носят духа на мегданското настроение и някогашното селско веселие по събори и панаири. С професионалния си почерк на композитор и инструменталист той доказа, че в съвременния ни динамичен свят все още има потребност от старите образци на традиционното ни изкуство.


„Фолклорните пътеки“ на Данчо Радулов следват детската му мечта да овладее кавала, родена още в семейната среда на потомствени музиканти, преминава през Музикалното училище в Котел, Пловдивската музикална академия, за да се влее в редиците на професионалния ансамбъл „Тракия“-Пловдив. По-късно става част от ансамбъл „Варна“ в едноименния град, за да стигне до концертните подиуми в Европа и САЩ с хор „Мистерията на българските гласове“ и инструменталната група на Атанас Вълчев. Натрупаният опит и знания предава и на деца от Украйна и Молдова. Във фонда на БНР Данчо Радулов е регистрирал близо 150 записи на сола, аранжименти на песни, хора, авторски пиеси за танцови постановки. Една от най-новите му успешни творби е музиката към „Осмото чудо“ – спектакъла на ансамбъл „Българе“.


Данчо Радулов навлезе в своята 60-годишнина – повод за житейска равносметка, вълнуващи спомени за първите учители, звездните мигове от концертите по света.

Аз съм от Суворово, градче, близо до Варна – споделя музикантът за Радио България. – Там има голяма група преселени от Ямболски край. И двата ми рода са от тези хора. От ранно детство слушах своя дядо Иван Чолака, който беше кавалджия. Другият ми дядо Йордан пееше много хубаво. От радиоточката на село включваха предаванията на Националното радио за народна музика. Обичахме да слушаме Никола Ганчев, Вълкана Стоянова, Стайка Гьокова. Те бяха големи „звезди“ на фолклорното изкуство, бяха много близки за нас, тъй като бяха от Тракия. Вкъщи идваше на гости и големият кавалджия Жельо Димов, също Никола Ганчев. Преселихме се във Варна и там започнах да посещавам фолклорна школа, след което засвирихме с децата в оркестър. Първият ми учител бе Цвятко Денков. Преди да отида  в Котел вече имах допир до ансамбловото изкуство. В НУФИ ме пое Димчо Желев – млад кавалджия. Неговото свирене се доближаваше до майсторлъка на Никола Ганчев и Стоян Величков, Стоян Чобанов също беше един от преподавателите ми в Котел. В Музикалната академия в Пловдив преподаватели ми бяха проф. Василев и проф. Досев. Това беше една лаборатория за създаване на произведения танцови, оркестрови, хорови. Първата ми обработка и първото соло, което сътворих, бе „Козлуджанско хоро“. За кратко свирех в оркестъра на ансамбъл „Тракия“ в Пловдив. Още втори курс като студент бях поканен  от главния .художествен ръководител на ансамбъл „Варна“ проф. Петър Ангелов, за диригент на оркестъра.


Данчо Радулов разказа и за някои незабравими срещи с публиката:

От преживяванията по световните сцени най-вълнуващо бе в Перуджа, Италия. Концертът беше в студентско градче с публика от млади хора. В края на концерта, след бисовете, когато излязохме през служебния вход, цялата публика беше се подредила в шпалир и ни аплодираше. Викаха „фантастико“,“ фантастико“ това са думите, които съм запомнил. В Щатите изнасяхме концерти в  най-престижните зали с „Мистерията“. По време на изпълнение, след всяко соло следваха бурни аплодисменти, заради които не можехме да продължим. Важен момент от творчеството ми е работата ми в Бесарабия, още повече моите прадеди са оттам. Започнах в Болградската гимназия през 2000 г. Преподавах български фолклор и култура, създадох оркестър, школа и хор. След това заминах за Твърдица, Молдова, където има музикален колеж. Там преподавах индивидуални уроци по кавал и гайда. Не мога да си представя какво щеше да е битието ми, ако не се бях научил да свиря на кавал. Целият ми живот мина с този инструмент и фолклора.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Песните на Кичка Савова събират млади таланти на майсторски клас в Пловдив

На 9 ноември една от залите на Фолклорния ансамбъл "Тракия" в гр. Пловдив ще събере млади таланти за традиционния майсторски клас "С песните на Кичка Савова". Събитието се организира от фондация "Кичка Савова ", чийто председател е Стефка Здравкова,..

публикувано на 07.11.24 в 10:50

В „Книга на песните на ЕС“ може да се чуят 6 български вечни песни

Излезе първата „Книга на песните на ЕС“ (EU Songbook), която съдържа по 6 песни от всяка от 27-те страни членки на ЕС, предава БТА.  Класацията е датски проект с нестопанска цел и няма финансови връзки с ЕС, съобщиха организаторите от „Асоциация за..

публикувано на 06.11.24 в 13:25

Искрена Йорданова – един изтъкнат музикант, отдал сърцето си на бароковата музика

От трийсет години цигуларката Искрена Йорданова живее в Лисабон. Всичко, което прави като музикант, е свързано с бароковата музика. Посвещава голяма част от времето си на откривателството на старинни ръкописи, на които вдъхва нов живот със своя..

публикувано на 06.11.24 в 08:45