Северна Корея е една от най-затворените страни в света. Там не може да се озовете просто така и трябва да отговаряте на редица изисквания. Най-важното условие е да не сте журналист нито в печатна, нито в електронна медия. Още на летището получавате декларация, с която ви забраняват да разказвате и разпространявате снимки от пътуванетови за определен период от време. Второто нещо е, че не бива да сте американски граждани, тъй като от 1 септември тази година има забрана за посещението на такива в страната. От европейските туристи с предимство се ползват гражданите на Източния блок, тъй като страната е поддържала добри отношения с тях преди промените.

Източноазиатската държава започна политика на привличане на чуждестранни туристи, след като Ким Чен Ун пое властта през декември 2011 г. В страната бяха разработени туристически пакети, които предлагат на посетителите различни преживявания. Интерес към подобна екскурзия не липсва и в България. Срещаме ви с нашия сънародник Веселин Дробенов, който преди година посети страната. Северна Корея е мечта за мнозина, търсещи пътувания, изпълнени с предизвикателства. Ето какво се случва с тях, когато се озовават там:

Първата ми мисъл беше, че се върнах 35 години назад, защото прилича изключително много на онази България, която си спомням от дете. Второто беше, че ме е страх, защото първото нещо след като минеш граничния контрол е, да се срещнеш с гидовете и те да поискат личните ти документи. Давайки ги, те ги слагат в един плик, който се запечатва всички се подписват отгоре и казват, че ще ти бъдат върнати, когато излезеш от Северна Корея. Нямайки личен документ, ставаш тяхна собственост. За шест дни ние успяхме да развием параноя, че ни преследват, подслушват и окото на „големия брат“ ни гледа през цялото време.

След първоначалния шок, че остават без документи, българите разбират, че не подлежат на полицейска проверка, ако се движат заедно със своите гидове. Това е така, тъй като те са по-високопоставени от полицаите в административната йерархия. Гидовете ще са с тях на всяка крачка, тъй като не бива да посещават нищо, извън одобрените от държавата места.

Освен столицата Пхенян, българите посетили единственият стар град, който е запазен след Корейската война - Касонг, планината Мьонянг, където се намират балнеосанаториуми, както и Музея на дружбата. В него са събрани подаръците, получавани от лидери на други държави през годините.

В страната вероятно живеят около 22 милиона жители, но реалният им брой е неизвестен - казва Веселин и споделя още от своите впечатления за живота на севернокорейците:

Голяма част от хората там участват в армията. Трябва да уточним, че тя включва не само военните подразделения, но и полицията, цялата общинска администрация. Каква част от нея е въоръжена е друг въпрос. Ние не видяхме много въоръжени униформени. За местните хора да бъдат в армията е форма на спасение, защото в Северна Корея важи правилото, което гласи „Армията-първа!“, а то означава, че всички продоволствия, които се изкарат в държавата или се получават от външна страна, отиват първо в армията. След като тя бъде изхранена, каквото остане, отива за цивилното население. Това не води до много приятни гледки. В началото на зимата, когато ние отидохме, повечето хора изглеждаха недохранени.

Снимки: Веселин Дробенов