Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Как се стигна до признаването на българското малцинство в Албания

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Албанският парламент поправи историческа несправедливост, както българският външен министър Екатерина Захариева определи новоприетия Закон за защита на малцинствата в Република Албания. С него българското малцинство се нарежда сред останалите 8 в страната – гръцко, македонско, влашко, ромско, египетско, черногорско, босненско и сръбско. Така в районите, в които българското малцинство надхвърля 20процента, то ще има право да използва майчиния си език в държавните институции.

Селим ХоджайПроектозаконът беше подложен на обсъждане и в парламентарните комисии бяха изслушани всички страни. Разбира се, най-сериозна полемика предизвикаха изказванията на представителите на българското малцинство, както и тези на македонското – обясни Селим Ходжай – почетен консул на България във Вльора.

Генералният секретар на партията Македонски алианс за европейска интеграция Васил Стерьоски на дебат в парламентарна комисия заяви, че в Преспа, Гора и Голо Бърдо, където се претендира, че има българско малцинство, живее само македонско малцинство. А искането за признаване на българската общност е част от проекта за "Велика България".

При гласуването в парламента, законът получи изключително голяма подкрепа – 102 гласа „за”, 10 „против” и един „въздържал се” – продължи Селим Ходжай. И най-важното е, че двете най-големи парламентарни партии – социалистическата и демократичната, постигнаха почти пълен консенсус.

Тази единодушна подкрепа е интересна сама по себе си, тъй като през последните месеци работата на Народното събрание в Тирана е изключително затруднена заради постоянното блокиране на парламентарните заседания от страна на опозицията, като на моменти диалогът почти липсва.

Имаше гръмки противопоставяния, най-много от страна на македонските организации, те бяха подкрепени и от някои историци противници на признаването на българската общност, както и от гръцката партия – каза Селим Ходжай. Но най-силният контрааргумент е самата Конвенция на Съвета на Европа и Резолюцията от 15. 02. 2017, която дефинира понятието малцинство. Най-важното според нея е самоопределението на хората, а допълнително се вземат предвид историческите обстоятелства и езикът на съответната общност.

Затова и традиционно толерантното албанско общество прие като цяло позитивно решението на депутатите. Според почетния ни консул в Албания освен усилената дългогодишна и целенасочена работа на българската дипломация, своя голям принос са дали и българските дружества – „Наша Гора” в областта Гора, „Дружеството за българо-албанско приятелство” в Корча и „Просперитет Голо Бърдо”. Те категорично се самоопределиха като българи чрез своите подписи, представени в парламента. Там те показаха и официален документ от 1935 година по времето на управлението на крал Зогу. В него фигурират 10 958 българи – потвърди г-н Ходжай. И продължи:

Не може да се говори за териториални претенции, защото българите в Албания днес са пръснати из цялата страна, горани и голобърдци живеят и тук – в Тирана. Да, има недоволни, но повечето албанци са настроени позитивно, защото етническите групи допринасят за разнообразяването на традициите, на обичаите, на музиката. Така се обогатява и албанската култура.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Илков

Постъпката на директора на Народния театър беше неуместна

Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..

публикувано на 08.11.24 в 11:04

По съседски: Събития с балкански адрес

Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..

публикувано на 08.11.24 в 10:25

Започва Международният фестивал на етнографското кино "OKO" с акцент върху Украйна

Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна.  Тази година екипът на..

публикувано на 08.11.24 в 08:40