Представители на руската ядрена корпорация „Росатом“ бяха тези дни в София за разговори около доставката на оборудване, което е произведено за замразения през 2012 г. проект за втора българска ядрена централа в Белене. Разговорите бяха предшествани от питане на леви депутати до енергийния министър Теменужка Петкова къде са реакторите за АЕЦ „Белене“, за които България плати 1,2 милиарда лева на Русия. Във връзка с това някои медии коментираха, че „мистерията“ с доставката на двата реактора за проекта продължава вече втора година.

Делегацията на „Росатом“ беше приета на впечатляващо високо политическо ниво, лично от премиера Бойко Борисов, а това подсказва, че освен изясняване на търговски и технически аспекти, правителството е имало за цел и да разсее възможни политически спекулации около ядрения проект. Но високото равнище, на което разговорите бяха издигнати, е признак и за някаква политическа промяна по отношение на съдбата на „Белене“. Непосредствено преди разговорите самият премиер Борисов коментира, че ще се направи всичко възможно да се оползотворят похарчените към момента 3 млрд. лв. за този проект. Наскоро интерес към него заяви крупният китайски инвеститор "Чайна Дженерал Нюклиър Корпорейшън", който според енергийният министър Петкова вече прави собствени анализи и проучвания. Около разговорите с „Росатом“ тази седмица стана известно, че България вече не изключва никакви варианти и може да покани за инвеститор дори руския държавен концерн. Преди седем години самият "Росатом" предлагаше да стане инвеститор, но разговори в това отношение още не са водени и поне до юни т.г. руската корпорация изявяваше интерес само като строител.

За промяна на позициите спрямо проекта „Белене“ може да съдим и по твърдението на енергийния министър Теменужка Петкова, че до края на година ще има ясна концепция какво да се прави с оборудването на АЕЦ "Белене". Петкова отклони да каже подробности с аргумента, че още не е окончателно обсъден докладът на БАН за нуждата от нова ядрена мощност в страната. Въпросният доклад съдържа прогноза, че до 2035 г. ще има дефицит на нови мощности не само в България, а в целия регион, което оспорва схващането, че на България втора ядрена централа не е нужна.

Енергийният министър обяви също, че има реална възможност до края на 2017 г. или в началото на 2018 г. да се структурира процедура за приватизация на проекта. Условията на правителството за подновяването му са неговата реализация да стане без държавни гаранции, без държавно финансиране и без договор с инвеститора за изкупуване на тока от новата мощност. Дали при тези условия ще се намери стратегически инвеститор, още не ясно, но усилията на съживяване на проекта продължават.