Борисовата градина, този оазис в сърцето на столицата ни, е предпочитано място за отмора и разходка на много софиянци. Малцина обаче знаят, че сред вековните дървета е разположена най-старата астрономическа обсерватория в страната. През всичките 120 години от съществуването си, тя не е спирала да работи. Има пет сгради, като две от тях са най-старите постройки на СУ „Св.Климент Охридски“. В едната, наречена Голeмият купол, е най-старият телескоп на постоянен фундамент, който посетителите могат да разгледат и дори да наблюдават небесни тела през него.
Освен с наука и образование се опитваме да се занимаваме и с популяризиране на астрономията – разказва доц. д-р Евгени Овчаров, ръководител на катедра "Астрономия". В последните години се е случвало ученически групи и граждани да посетят обсерваторията, но от 20 октомври тези посещения ще са регулярни, сутрин и вечер в петък, събота и неделя. От катедрата организираме много мероприятия като „Вечер на астрономията“, “Ден на отворените врати“, участваме в „Европейска нощ на учените“ и подобни събития, които са с разнообразна програма и вход свободен.
От около година и половина доц. Овчаров и колегите му се опитват да направят обсерваторията по-приветлива за посетителите и студентите, които обучават. Много хора и институции помагат за тези начални стъпки от ремонта насам. Своя принос дават ученици от математическата гимназия, студенти от Физическия факултет, както и Столична община. Въпреки че състоянието на обсерваторията е подобрено, предстои оформянето на двора такъв, какъвто е бил преди десетилетия, реставрация и ремонт на сградите.
В обсерваторията, от много години, няма как да се правят професионални наблюдения поради замърсяването в София, но за демонстрационни наблюдения, освен стария телескоп, от 20 октомври ще бъде на разположение и 35-сантиметров съвременен телескоп. С негова помощ ще могат да се наблюдават сравнително близки обекти като Луната и близките планети и по-отдалечени, като различни звездни купове.
Кои събития професионалисти и любители астрономи очакват с нетърпение – отговор дава Евгени Овчаров:
Едно от най-интересните явления са метеорните потоци или т. нар. падащи звезди. Това са съвсем малки частици, които навлизат с огромна скорост в атмосферата. В средата на декември е един от силните метеорни потоци, но може би най-популярният е Персеидите, който е около 12-13 август. Потокът, който очакваме през декември, е подобен на него, дори малко по-силен. Който има възможност, вечер да погледне ниско над западния хоризонт с бинокъл – може да забележи планетата Сатурн, вижда се с просто око, стига да знаеш точно накъде да погледнеш. Може би най-вълнуващото събитие предстои през юли 2018 г. – ще има пълно лунно затъмнение, с идеални условия за наблюдение от територията на България.“
Популяризирането на астрономията е изключително важно, смятат учените от едноименната катедра, в която от края на XIX век до днес са завършили около триста астрономи.
Имаме кръжок с над 100-годишна история – разказва доцентът. През последните две години леко променихме формата, така че лекциите да са поднесени на достъпен език и да се акцентира върху успехите на българската астрономия. Има много интересни неща за разказване, които се случват тук, в страната ни, в българската наука. Провежда се всеки четвъртък от 19.30 часа. Веднъж месечно сбирките са в астрономическата обсерватория с вход свободен. На тях идват над двеста души, което показва, че към науката има интерес.
Миналата есен катедрата откри нова магистърска програма, достъпна за бакалаври от всички специалности – „Астрономия и популяризация на астрономията“. Без да е задължително да стават професионални астрономи, магистрите имат възможността да се докоснат до науката и да осъществяват своята професионална реализация като популяризатори в планетариуми и обсерватории.
Снимки: uni-sofia.bg
Институтът за исторически изследвания към Българската академия на науките организира днес, 8 ноември, научната конференция на тема "Западните български покрайнини - история и перспективи" по повод 100-годишнината от Учредителния конгрес на..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни страни. За първи път на изследователския кораб "Св. св. Кирил и Методий" са и пътешественици от две..
Българската история и тънките нейни нишки, които бележат настоящето и бъдещето ни са обединяващият акцент в днешната програма на Радио България. Ще „тръгнем“ от шуменска област и историята на най-стария конезавод в..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..