Да се докосва до душата на струнните инструменти била детската мечта на Владо Тилев. Пораснал сред музицирането на артистичната си фамилия, за него сякаш била предопределена съдбата на концертиращ музикант. Той обаче обичал все нещо да поправя по своето виолончело и когато едва 12-годишен попаднал в лютиерското ателие на свой съсед, почувствал в себе си призванието, което го съпътства цял живот.

Това е вътрешно усещане – връща се в детството си Владо Тилев, спомняйки си как често отскачал в ателието на майстора лютиер. – Всеки човек има влечение към една или друга материя, има някакви мечти, когато е малък. И мисля, че още от тази ранна възраст аз бях сигурен, че ще се занимавам с това нещо – макар и по-скоро като мое хоби наред с професията ми на музикант. Впоследствие обаче замених изцяло изпълнителското изкуство с лютерията.

Повече от 20 години Владо Тилев реставрира струнни инструменти и изработва нови в своето ателие. И тъй като добрият майстор, по собствените му критерии, трябва да бъде музикант със сръчни ръце, той завършва консерваторията в германския град Есен с виолончело и едновременно с това посещава ателиетата на лютиери. А днес упражнява професията си на световно ниво и казва, че е разгадал някои от тайните на ненадминатите инструменти на прочутите фамилии от XVII и XVIII в. Страдивари, Амати, Гуарнери.

За разлика от човешката душа инструментите са смъртни – независимо, че в преносен смисъл казваме, че носят своя собствена душа – смята лютиерът. – Те всъщност са материя и като всичко материално в този свят остаряват. Тяхната материя търпи изменения, деформации, дори деградации и в един момент свойствата на дървесината ще се изчерпат. Така след 500 години образците, които сега струват милиони, няма да бъдат годни да възпроизведат звук. От друга стана, не е ясно колко от днешните инструменти след 250–300 години ще звучат прекрасно – може би доста голям брой. Това идва да покаже, че стареенето на материала се оказва от основно значение за звука.

Но не по-малко важно е и при кого ще попадне инструментът, убеден е лютиерът.

Когато имаме прекрасен инструмент в ръцете на, бих казал малко грубо, нескопосан музикант – той след известно време се задънва, забива се звукът, т. е. няма тази свобода и яркост на звука, няма този красив тембър. Затова е изключително важно дали изпълнителят има добро звукоизвличане, дали позволява на инструмента да се развива, да вибрира правилно и оттам звученето да се подобрява все повече.

Владо Тилев избира сигурни ръце за своите инструменти – през миналата година неговата фондация в помощ на младите музиканти предостави майсторска цигулка и виолончело на две момичета от музикалното училище в София.

През ноември предстои ново прослушване в НМУ “Любомир Пипков”, тъй като имам намерението да дам още една цигулка – казва Владо Тилев. – А тази от миналата година ще оставя на Марина Маринова за още една година, за да може да завърши 12 клас с нея, както и челото на Наума Найман, ако тя има желание за това. Следващата идея на фондацията е безвъзмездно да дарим пет малки цигулки на музикалното училище за най-малките деца, тъй като много често те срещат спънки в намирането на подходящ инструмент.

Снимки: личен архив