След четиристранната балканска среща на върха, проведена във Варна на 3 октомври между премиерите на България Бойко Борисов,на Гърция Алексис Ципрас и на Румъния Михай Тудосе и президента на Сърбия Александър Вучич, вчера в Солун се състоя и четиристранна среща във формат Албания, България, Гърция и Македония на равнище министри на външните и вътрешните работи. През последната седмица в балканската външна политика на София наблюдавахме същински маратон от разговори, в който тези в Солун не са финал, а само междинен етап.

Особено важен аспект от разговорите между външните министри на Албания – Дитмир Бушати, на България – Екатерина Захариева, на Гърция – Никос Кодзияс, и на Македония – Никола Димитров, беше договорката диалогът в този формат да стане по-чест и към него да бъдат привлечени други министерства. Уточнени са вече темите на следващата, трета среща в този формат – кохезионната политика и бъдещето на Европейския съюз.

В Солун се проведоха не само четиристранни, но и двустранни разговори между участниците. За България особена стойност имат тези на министър Захариева с албанския външен министър Дитмир Бушати, комуто за пореден път бе поставен въпросът за официалното признаване на българско малцинство в страната му. Бушати, който е активен участник в дебата на проектозакона за защита на малцинствата в Албания, даде уверение, че процедурата по признаване на българското малцинството ще отнеме време, но, когато бъде изпълнена, няма да има пречка то да се ползва от всички описани в закона права. В края на септември аналогични уверения вече беше дал премиерът на Албания Еди Рама в телефонен разговор с българския си колега Бойко Борисов, а в през юли и президентът Илир Мета на среща с външния министър Екатерина Захариева в Тирана. Фактът, че София постави въпроса отново в Солун, подсказва, че българската страна изпитва определено безпокойство по въпроса.

С гръцкия външен министър Никос Кодзияс Екатерина Захариева отново обсъди идеята в качеството си на членки на ЕС България, Гърция, Румъния и Хърватия да организират обща обиколка в Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора, за да дадат политическа подкрепа на тяхната европейска интеграция и да им предложат експертна помощ в предприсъединителния процес.
След благоприятните развития в политическите отношения между София и Скопие, на разгорите в Солун с македонския си колега Никола Димитров министър Захариева дискутира възможности за по-тясно сътрудничество в икономическата сфера и инвестицинните процеси. Стана дума и за организиране на нова среща между правителствата на двете страни.

В дебата на четиристранната среща в Солун по въпросите на миграцията, тероризма и организираната престъпност от българска страна взе участие и вътрешният министър Валентин Радев, който изрази пълно съгласие с констатираната необходимост от бърз обмен на информация между различните служби, за да има незабавна реакция и превенция. На двустранна среща на Радев с гръцкия министър, отговарящ за обществения ред и защитата на гражданите Николаос Тоскас беше изтъкнато, че България и Гърция вече са постигнали много високо ниво в полицейското сътрудничество, прилагат най-добрите европейски и шенгенски практики за паралелни разследвания и съвместни операции и упражняват ефективен съвместен контрол на външните граници на ЕС чрез двустранния контактен център за полицейско и митническо сътрудничество в Промахон и тристранния с Турция на ГКПП-Капитан Андреево. На срещи на Валентин Радев с вътрешния министър на Македония Оливер Спасовски и зам.-министъра на вътрешните работи на Албания Ровена Вода бяха обсъждани възможности за укрепване на сътрудничеството между министерствата на вътрешните работи, намерения за развитие на сътрудничеството по отношение на миграционните процеси и пряко участие на тези ведомства в срещата ЕС-Западни Балкани по въпросите на правосъдието и вътрешните работи, която ще се проведе на 26-27 октомври 2017 г. в София. Сред причините за засилената активност в балканското направление на външната политика на София е и предстоящото българско председателство на Съвета на ЕС, което започва след по-малко от 3 месеца.