Борбата с организираната престъпност и корупцията е актуална тема у нас от началото на прехода. Била е обект на множество дискусии и форуми, но резултатите сочат, че страната ни не е в състояние да ѝ противодейства ефективно. Гражданският форум „Европейски съюз-Русия“ заедно с мрежата за гражданско действие „БлуЛинк“ представиха акцентите от провелата се кръгла маса на тема „Перспективи за сътрудничество между правоприлагащите органи на ЕС и гражданските разследващи групи за борба с трансграничната политическа корупция". В нея участие взеха бивши и действащи прокурори и следователи от страни-членки на ЕС, както и от Русия и Украйна. Целта бе да бъдат изяснени механизмите, по които гражданското общество и журналистите могат да подпомогнат работата на прокуратурата, подавайки различни сигнали и информация за нередности, както и да се обсъдят сполучливите модели и проблемите, които прокурорите срещат в борбата си с корупцията по всички етажи на властта. Какви са изводите от нея, обобщава Павел Антонов - представител на „БлуЛинк“-България:

Един от тях беше за изключителната важност на прозрачността на сътрудничеството между прокуратурите и органите за борба с корупцията в различните страни. Самите прокурори заявиха това, колко важно е обществото да знае по какъв начин те работят съвместно. Подчертаха ролята на медиите и гражданските организации като ключова за това те да получават подкрепа в работата си, защото се сблъскват с различни форми на натиск. Друг важен извод беше необходимостта от координирани звена във всяка от страните-членки на ЕС, които да се борят с корупцията. Това е нещо, което се обсъжда в България, а вече работи успешно в Испания и Италия от години.

Т. нар. антикорупционен орган у нас все още не е одобрен от парламента, но дори такъв да заработи, има риск да се превърне в поредната държавна структура с огромен бюджет и без реални ползи за гражданите или борбата с корупцията. Антонов изрази своето огорчение от липсата на интерес от страна на институциите, действащи в секторите „Сигурност“ и „Борба с организираната престъпност“:

За жалост, поканите, които изпратихме до българските институции, които се занимават с борба с корупцията, бяха любезно отказани или останаха без отговор. Съжалението ми е напълно искрено, защото смятам, че чухме много полезни неща, от които всеки, който се бори с корупцията, може да извлече практически ползи.

Участниците са бил категорични, че сътрудничеството между България и Русия и страните - членки на ЕС, в областта на правоприлагането е изключително полезно. Относно съвместната работа между страните от ЕС, прокурорите смятат, че държавите трябва да положат усилия да попречат на представителите на организираната престъпност и участници в корупционни схеми да останат безнаказани заради „вратички“ в законите или пропуски. Посещението на руския главен прокурор Юрий Чайка у нас, също е било обсъдено на кръглата маса. Липсата на информация за сключените споразумения и решенията, които са взети по време на срещата му със Сотир Цацаров, будят притеснения, тъй като все още не са оповестени публично, а това е важно условие за прозрачността в управлението, към която институциите усилено се стремят, поне на думи, смятат участниците.

Хари Хумел - директор „Политики“ в Холандският Хелзинкски комитет, заяви, че борбата с корупцията и борбата за човешки права трябва да се водят заедно, но това не се случва, заради отказ на някои от държавите-членки да съдействат на разследващите по някои крупни междудържавни престъпни афери. Нужен е и по-строг контрол по отношение на финансирането на различни проекти от Русия и трети страни на територията на ЕС, тъй като има данни за пране на пари на руски олигарси в различни европейски държави.

Снимки: БТА, архив