Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гробница край Поморие остава загадка повече от сто години

БНР Новини

Какви ли не чудни места можете да посетите, обикаляйки по българските земи. Едно такова несравнимо по своята архитектура и местоположение място е античната куполна гробница край Поморие. Разположена е насред добре поддържаните лозови и овощни градини, само на 300 метра от пътя за града.

Още на входа на могилата смаяният посетител разбира, че е попаднал в храм, където витае духът на миналото. Дълъг 22 м коридор отвежда към кръгла камера с диаметър 11,60 м, която изумява със своята архитектура.



Стените на залата наподобяват полуцилиндричен свод. В центъра има куха колона, която се разширява нагоре и слива с външната стена. Много архитекти от цял свят изучават и днес тази гробница, за да разгадаят тайната напрецизно изградения купол в периода около II – IV в. сл. Хр. Градежът е основно от варовиков камък и тухли, споени с хоросан. Майсторите й обаче и до днес остават ненадминати. От вътрешната стена на кухата колона е имало вита каменна стълба, която е отвеждала на повърхността на могилата. По околовръстната стена на гробницата има пет ниши, в които били поставяни урни или статуи на покойниците.



Нищо от украсата и съдържанието не е запазено. Учените са озадачени и не намират специфично име, с което да определят античната сграда. Сред местните хора тя е добила популярност като „кухата могила“, защото гробница е била старателно покрита с пръст като могилите, оставени от траките. Тази находка е много добра смесица между римската архитектура и тракийските традиции. До момента тя няма аналог никъде по земите, върху които се е простирала цялата Римска империя – казва местният екскурзовод Александър Стоев:



През 1958
59г. започват възстановителните работи по сградата, придружени с частични разкопки, но никъде не са намерени останки от погребения и саркофази. Стилът, в който е построен този мавзолей, е напълно римски. Тук дори тухлите, които са използвани, са типичните за римски градеж. Сградата наподобява архитектурата на римските мавзолеи. Такива са имперските, но те са по-големи и са на по няколко етажа. Имат подобна кръгла зала с колона по средата и с ниши в стените, където са поставяни урни с праха на мъртвите. Единственото общо нещо, което има сградата с тракийска гробница, е, че след като е била построен , е била затрупана и оформена като могила. Това го има само при траките с техните погребални съоръжения. Тук колоната в средата е висока 8,80 м, а може да е била и над 10 м, но не сме сигурни, защото могилата е силно ерозирала. Любопитно е, че вътре в колоната е имало спираловидно стълбище, но най-вероятно то се е срутило, защото камъкът е много ронлив. В цялата Римска империя е имало 16 сгради, в които е имало подобни стълбища, но те не са често срещани.



Сградата е била невероятно богата, но е ограбена още в древността от иманярски набези. Анхиало, както е старото име на Поморие, е било развито и проспериращо селище. От тук е минавала голяма част от търговията на Константинопол. Разстоянието е можело да се премине по море само за един ден. Разположението му е стратегическо, от тук преминава пътят към областите Мизия и Тракия.

Могилата е известна на местните жители още в годините преди Освобождението на България. Според преданието, на това място имало чифлик. Там двама овчари, докато пасели овцете си, пробили отвор над могилата и влезли вътре. Оттогава мястото се нарича „кухата могила“. Проучванията започват в края на XIX в., казва Антон Карабашев – директор на Историческия музей в Поморие:



Братята Карел и Херман Шкорпил, чешки археолози, посетили Анхиало, за да описват местните старини – редица паметници, мраморни колони, надписи на старогръцки и на латински език. Те направили първите скици, чертежи и със своите публикации запознават цялата световна общественост с този интересен паметник. Неслучайно ги наричат „основоположници на българската археология“.

След Освобождението в България не е имало такива специалисти. Наложило се българското правителство да командирова тук чужди учени, по-специално от Чехия. Днешните историци са проверили документираното и написано от тях. Всичко съвпада до сантиметър, няма никакво разминаване с днешните измервания на могилата. Още тогава братя Шкорпил изказали предположението, че това е гробница. През последните години изследователите на римската култура по нашите земи обаче са на мнение, че това всъщност не е гробница. Те предполагат, че това е мавзолей, т. нар. хероон – светилище на герой, издиган в култ в древните религии. В древността хората са посещавали паметника масово и там са се извършвали религиозни ритуали. Това е единственият открит по нашите земи музей с такава архитектура, градеж и предназначение.

Снимки: архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..

публикувано на 23.09.24 в 07:10