За да проникнете в тайнствения й свят ще се наложи да се екипирате с удобни обувки, да преодолеете страха си от тъмни и клаустрофобично тесни пространства и най-вече – да разгърнете въображението си до край. Само така ще усетите магията на това фантастично място, скрито в пазвите на Стара планина. Добре дошли в пещера „Венеца“.
Пещерата се намира край село Орешец в Северозападна Стара планина, недалеч от Белоградчишките скали. Открита е на мястото на каменна кариера още през 1973 година, но отваря врата за посетители чак през 2015 г., след като е била проучена, картографирана и оборудвана с предпазни парапети, стълби и пр. С помощта на цветното светодиодно осветление пещерата оживява в цялото си величие пред погледа на изумения от красота й турист. Засега са разкрити 5 огромни зали, а общата дължина на коридорите й е около 300 м. Корали, кристали, сталактони, сталагмити, сталактити, хелактити. От всичко има в тази пещера! Да не говорим, че голяма част от образуванията са от полускъпоценния камък оникс. И всяка зала е различна! – обяснява разпалено водачът ни Бори Борисов, който посреща групите на входа на пещерата.
Но, за да проникне в подземното царство на „Венеца“, любознателният посетител трябва да се провре през много тесен отвор, а стълбите и парапетите са хлъзгави, тъй като влажността е около 90 процента. Така че преживяването не се препоръчва за хора с физически затруднения. А това, което се разкрива пред погледа, си струва усилията.
Уж си под земята, а имаш чувството че гледаш филм на National Geographic за сътворението на Вселената или пък някоя холивудска продукция за извънземни форми на живот. Ей онова образувание там, което току-що преля от охра в тъмнолилаво не прилича ли на гигантска отровна медуза, носеща се в безтегловността на фона на изящен будистки храм?
Наблизо пък се мяркат тъмносините очертания на молеща се Богородица. Силуетът й бавно потъва в мрака преди отново да се появи, този път осветен в златисто от прожекторите.
През това време на заден план изпъкват многоцветните силуети на галактически мъглявини, на ококорени чудовища и плачещи девойки. Всеки вижда онова което въображението му рисува в полумрака на пещерата. А иначе образуванията си имат официални названия, като "главата на пеликана", "нощната лампа", "лалето", "ръката на Бог“ и пр.
Имаме си образувания, които на други места ги няма. Например ще видите сталактити, които растат настрани. В другите пещери те повечето са конусовидни. Това е изключително рядко природно явление! – хвали се Бори Борисов.
И още една атракция отличава „Венеца“. Стопаните й твърдят, че е приютила най-голямото пещерно образувание у нас. Най-големият сталактит се намира в „Магурата“ в Северозападна България и е с обиколка 6 метра. А във „Венеца“ имаме 25-метров сталактон. И целият е от оникс – гордо заявява водачът ни.
Разказва как, когато открили пещерата през 70-те години на ХХ век, тя била пуста, но сега вече може да се похвали със собствена фауна. Прилепи преди не е имало, тъй като тя е била капсулирана, но когато отворихме, за да правим пътеките, в нея се нанесоха 9 прилепа и сега вече те са 25. В недрата на залите пък пъплят миниатюрните представители на т. нар. троглобионтна колембола.
Уникалното осветление на „Венеца“, на стойност 80 хил. лв., е дело на проектант от Израел. Но системата ни на два пъти вече гръмна, вследствие на гръмотевична буря. Затова пещерата не работи при лоши метеорологични условия – обяснява водачът ни. Иначе обиколката на „Венеца“ продължава около час, а работното време е от 9 до 17 часа. Понеделник е почивен ден.
Материалът е изготвен със съдействието на проекта „За Балкана и хората“ и WWF- България
Снимки: Венета НиколоваЗа нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..