Тази седмица започва с още една добра новина за политическите отношения между България и Македония. След подписването на договора си за добросъседство, двете страни вече обсъждат военно сътрудничество и техните министри на отбраната Красимир Каракачанов и Радмила Шекеринска договарят в Скопие съвместно учение на специалните части. Обсъжда се и актуализиране на споразумение между министерствата на отбраната, което е подписано в далечната 1999г. Визитата на министър Каракачанов е само една от многото прояви на добрата атмосфера, породена в двустранните връзки с подписването на договора за добросъседство. Същинската промяна в отношенията обаче тепърва предстои, но се очаква да дойде от бизнеса, а не от политиката.

От Македонско-българската стопанска камара идват сигнали, че след договора за добросъседство в Македония очакват по-свободно и по-спокойно движение на капитали. Постъпили са сериозни намерения на български компании да инвестират в стратегически сфери на македонската икономика като минното дело и енергетиката. Обсъждат се митнически и гранични облекчения, засягащи не само транспорта, но и движението на хора. Статистиката на Македония определя България като пети най-голям търговски партньор. В същото време статистиката на България поставя малка Македония, наред с държави като Турция, Русия, Китай, Сърбия и Египет, в групата от 6 държави, които формират 51,1 на сто от българския износ. Търговският обмен се подобрява, но е далеч от реалния си потенциал, а това при добър политически климат е основание за оптимистични прогнози.

Две седмици след подписването на договора за добросъседство между двете страни, в средата на август Министерският съвет на България внесе в оперативната си програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" промени, по силата на които с европейски средства ще бъде проектирано не само жп трасето между Радомир и Гюешево, а цялото трасе от София до границата с Македония. За значимостта на тази стъпка говори красноречиво самият факт, че жп връзката между София и Скопие е започнала да се строи в края на ХІХ век, но такава още няма!

Между България и Македония няма също газова връзка, но в началото на август беше подписан меморандум за сътрудничество, по силата на който смесена работна група ще проучи възможностите за такава. Анализът ще е готов до началото на следващата година и въз основа на него може да се очакват и промени в енергийната стратегия на България. Очакванията и тук са оптимистични, особено поради обстоятелството, че газовата връзка с Македония далеч надхвърля двустранните измерения и се вмества в една по-широка идея за повишаване на енергийната свързаност между държавите от цяла Югоизточна Европа.

Както и досега, обаче, добрите развития в икономическите отношения и сътрудничество между България и Македония са все още в сферата пожеланията. Близо три десетилетия след началото на демократичните промени в България и след обявяването на независимостта на Македония, политическите отношения между София и Скопие изглежда най-после са регулирани и е ред за прагматични дела.