„София, София – мой малък Лондон, София, София – обичам те“ пее в „Песен за любимия град“  незабравимият наш актьор Тодор Колев. Любима за едни, омразна за други, столицата ни е нашият дом и трябва да се опитаме да я направим едно по-добро място за живеене, загърбвайки политически пристрастия и безсмислени спорове. Всеки от нас има свое любимо място в града и дори само да го почисти, ще направи достатъчно, за да го облагороди. Да, в града има много проблеми, нерешени и задълбочавани с години, но и много добри примери за неща, които са от полза за гражданите. Развитието, възможностите за инвестиции и постоянното разкриване на нови работни места в различни сектори са определящи за прогреса на един град, а в София той е налице. Хубаво е да обръщаме внимание и да изтъкваме именно това пред приятели, а и пред чужденци. Те стават все повече заради редовните нискотарифни полети от различни точки на Европа. Евтините самолетни билети, достъпните за туристите цени и най-вече богатата история действат като магнит за всеки пътешественик. Затова и общината влага много средства в разкриването и експонирането на културното наследство, завещано от предците ни.

Освен история обаче, градът има и свое настояще и бъдеще. Днес, когато имаме връзка с целия свят, за секунди и до нас достига всевъзможна информация и можем свободно да изразяваме мнението си по различни теми, можем да променим живота и средата около себе си. В навечерието на Деня на София (17.09), ще ви представим една инициатива на общинския съветник Стефан Марков, която се стреми именно към това – да потърси мнението и предложенията за промяна на гражданите по различни теми, засягащи живота им в столицата. Името й е „100 лица за столицата“.  Ето какво представлява тя:

Идеята е, че 100 лица ще говорят за столицата или столицата сама за себе си. В началото беше една страница във фейсбук, която събираше кадри от градската среда и хората в София. Преди няколко месеца реших, че не е лошо това да прерасне в онлайн предаване, защото има доста теми, свързани с града и това би било едно място, в което можем да ги дискутираме с различни хора. Те няма да са свързани само с общината, а ще бъдат и граждани, които имат активна позиция или мнение по въпросите, свързани с градската среда. Ще каним и хора от неправителствения сектор. Предаването ще бъде веднъж месечно с горещи теми от последните дни.

Според Марков, причината то да е само във фейсбук е, че потребителите прекарват най-много време именно в тази социална мрежа и се информират за всичко, което се случва оттам. То ще бъде около 30 минути, а зрителите ще могат да задават своите въпроси в коментарите под видеото. Първото издание ще бъде на 15 септември от 18 часа.

Интересен факт е, че 17 септември не винаги е бил празник на София. За такъв е обявен едва на 25 март 1992 година. Преди това, той е отбелязван на две различни дати. Първата била 4 януари, когато през 1878 година, градът е освободен от турско робство. Втората дата била 3 април, когато година по-късно, през 1879, София обявена за столица.  Гербът на града е дело на художника Харалампи Тачев и е създаден по повод участието на България на световното изложение в Париж през 1900 година. В началото гербът включва единствено короната, под форма на крепост, разположена над щита. Той е разделен на четири полета, обединени от лъв, като символ на приемствеността между старопрестолната и новата столица. Във всяко поле е изобразен по един символ на София – Улпия Сердика, църквата „Света София“, планината Витоша и статуята на Аполон, която е свързвана с минералните извори, извиращи в града. През 1911 година към него е добавен и девиза „Расте, но не старее“, по образец на парижкия „Плава, но не потъва“. Той не е избран случайно, тъй като нашият град е една от най-древните столици на Европа и всички народи, живели по тези земи, са оставили свой отпечатък в историята й.