Животът е това, което се случва, докато кроим планове за бъдещето. Когато го осъзнаем, ще започнем да живеем истински, а не просто да съществуваме. Ежедневието ни ще се промени, ще научим нещо ново за себе си и ще избягаме от еднообразието. Именно то кара един гражданин на света да загърби уредения живот и блясъка на Москва и Париж и да избере спокойствието и великолепната природа на едно родопско село. Ще ви срещнем с писателката Мона Чобан и нейния разказ за живота в село Киселчово.

Село Киселчово е едно много малко селце с 14 местни жители и 32 къщи на 1200 метра надморска височина. Наоколо е или много зелено, или много бяло в зависимост от сезона. Изключително тихо и спокойно е и това е, което ме очарова на пръв поглед. Като започнах ремонти на къщи, давайки много от себе си, то се превърна в част от мен. Пленява ме фактът, че мога да правя някакви неща, които са интересни и много приятни за мен.

Преди 7 години, озовавайки се случайно в селото, Мона се влюбва в него и купува няколко къщи, които успява да реставрира, с помощта на 60 души, които дори не са строители. Желаещи да помогнат и да се научат на нещо ново има винаги – казва тя. Къщите са възстановени в автентичния им вид и са оживели отново, пълни с антикварни мебели, купени от Париж. Едната тя превръща в свой дом, а другата в арт център „Артел 13“, където се провеждат пленери и работилници за различни занаяти.

Това е едно място, на което човек може да дойде, да усети селото и тишината, и по време на ателиетата да научи нещо. Това, което други хора знаят и са готови да ни го предадат. Освен кулинарните ни ателиета, имаме и такива за занаяти. Правим плъсти и сапун. Програмата е различна всяка година и се опитвам да е интересна, без да се повтаряме. Идеята за живота в Киселчово е, човек да няма някакви ограничения, а да може да случва онова, което му хрумва в момента.

Плъстите представляват нетъкана вълна, от която се правят килими и дори брошки. Българите са ги използвали за седла на коне, както и за подслон, тъй като са влаго и топлоустойчиви. Основната суровина е овчата вълна, която се сплъстява чрез пране. Обикновено то се прави в края на лятото, когато е горещо, за да може тя да изсъхне.

Възраждането и опазването на село Киселчово Мона е приела за своя мисия, тъй като там тя е вложила част от себе си. С нейна помощ, няколко семейства са открили своя рай в родопското село и също за закупили имоти там. В селото няма мобилни телефони, а храна може да се купи в Смолян, тъй като няма и магазин. При желание, може да участвате в приготвянето на хляб, кисело мляко, сирене и плодови сладка по рецепти на местните.

Ако посетите някой от пленерите, въоръжете се с много търпение и готовност да станете част от едно голямо семейство, което работи и живее задружно. Това е умение, което е помагало на хората в Родопите да оцелеят векове наред. Според писателката е много важно да обърнем внимание какво наистина искаме да преживеем, докато сме живи и да последваме инстинкта си. Това, че си далеч от големия град и нямаш телевизия или някой конкретен продукт, не означава, че всичко е загубено. Животът на село те кара да преосмислиш себе си и да осъзнаеш истинските ценности, да си спомниш за комуникацията извън социалните мрежи и да откриеш много нови приятели и емоции, които остават за цял живот.

Снимки: личен архив и artel13.com