Произведението „Прозорци и портокали“ е написано от младия композитор Петър Керкелов, специално за 33-то издание на „Празници на изкуствата Аполония“. Това бе една от петте музикални премиери, представени на фестивала тази година. Изпълнението бе на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров. В програмата им имаше и още едно произведение, чието изпълнение беше за първи път на българска сцена – Двоен концерт за китара, бандонеон и струнен оркестър от Астор Пиацола. Солисти бяха Георги Василев – китара и Красимир Щерев – акордеон. И двамата музиканти живеят и работят в чужбина, но уважиха публиката на „Аполония” в Созопол със своето представяне.

Камерните концерти, които се провеждаха на сцената в Археологическия музей в Созопол, също имаха своята публика. С рецитал на пианистката Дора Делийска започна програмата на камерната музика на фестивала. Тя представи интересна концепция, за която ще ни разкаже:

Идеята ми за тази програма съм я развивала в рамките на десет години. Бях провокирана от симфониите и квартетите на Дмитрий Шостакович. По-късно за себе си открих неговото клавирно творчество и бях много впечатлена от стила му на композиране. През 1950 година Шостакович е бил в журито на конкурса за изпълнение на творби от Й.С. Бах в Лайпциг. Тогава той се вдъхновява от Бах и започва да пише цикъл от прелюдии и фуги, но поднесени по нов, съвременен начин. Аз дълги години изследвах и анализирах тези два цикъла – на Бах и на Шостакович, и търсех общото между тях.
С времето видях, че връзката между тоналностите е много силна. Но въпреки това не знаех как да представя това мое откритие като концепция. Появата на Шопен в програмата беше по-скоро интуитивна. Както знаем, той също е писал прелюди, но аз се спрях на етюдите му, тъй като те много хармонично оформят целия проект и създават една мекота. Видях, че в тоналностите B-A-C-H (си бемол, ла, до и си) се получава името на Бах (Bach). Оттам дойде и името на целия проект.Никога не съм си представяла, че може този огромен материал да се вмести в една концертна програма.

На камерната сцена на Археологическия музей в Созопол своя талант показаха още много родни  музиканти, сред които Валентин Геров, Минчо Минчев, Анатоли Кръстев и други големи имена от класическата ни музика.

По-специално внимание ще обърнем на клавирното дуо Лора Чекоратова – пиано и Георги Вълчев – цигулка. Музиканти, завършили „Джулиардскул“ в Ню Йорк и останали да работят в мегаполиса. Освен това, Лора от години създава проекти, в които кани български музиканти и композитори. Те  представят своя музикален талант на различни събития, организирани от нея в Ню Йорк.

На това издание на „Празници на културата Аполония“ двамата инструменталисти  представиха интересна програма, в която своето място намериха както творби от класически композитори, така и произведения от съвременни автори. Една от тях е българката, живееща в Лондон, Добринка Табакова. Камерното дуо изпълни три нейни творби, за които повече ще научим от Лора Чекоратова:

Когато съставяхме програмата, искахме да изберем различни по характер творби. Така в първата част изпълнихме класически сонати от Моцарт и Брамс, а във втората – творби на съвременни композитори. Ние, като музиканти, които живеем и работим в Америка, винаги обичаме като сме в България да изпълняваме и пиеси на американски композитори. В случая се спряхме на произведение от Пол Шонфелд – Four Souvenirs (Четири сувенира). Отделихме специално внимание и на творбите на Добринка Табакова – Modetudes, Родопа и Through the Cold Smoke (През студения дим). От няколко години работим с нея, изпълняваме нейна музика по цял свят. Смятаме, че тя е един от достойните и много талантливи български композитори в днешно време.

На джаз сцената на „Аполония“, меломаните и гостите на фестивала имаха възможност да чуят голяма част от проектите, случили се в София през годината. Сред тях бяха Антони Дончев трио, „Джазаница“, JP3, Jazz Surpise, The Golden Project, Jazz Cats, Минимум квартет и Myxtet. Автор на последния е тромпетистът Михаил Йосифов, който ще разкаже малко повече за този негов авторски проект:

В програмата, която изпълнихме, почти всички пиеси бяха мои авторски. Една от тях е на пианиста ни Васил Спасов, което аз много харесах и я „присвоих“. Като цяло това е музика, която съм писал през годините и до момента не беше намерила своето място и форма на изпълнение. Пиесите съм ги мислил повече като джаз, отколкото като за сценично шоу. Различното в проекта е и факта, че няма брас, а само пиано, ударни, бас, китара и тромпет. Myxtet е интересен и с това, че е мултимедиен. Благодарение на Георги Георгиев и Милена Вълнарова се получава много интересна арт инсталация. Затова реших да създам Myxtet – един отворен проект, който имам намерение да развивам за бъдеще.