Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Художникът Васил Иванов увековечава вечността на Вселената

БНР Новини

Пътуващата му душа съзира светове, които той пренася върху черен лист. Но Космосът с необятните си тайни се разкрива под ръката му във време, в което абстрактното, фантазното се сблъскват с оковаващия материализъм на деня. Властта успява да хвърли рисунките му в тъмница, ала да арестува свободния човешки дух не се отдава дори на най-мракобесния режим.

През 1963 г. Васил Иванов подготвя първата си изложба с космически рисунки, но в навечерието на откриването й е привикан в ЦК на БКП, за да се отрече от търсенията си. Той не само е кривнал от линията на социалистическия реализъм в изкуството, но и се е превърнал в “знаме на непристойна група млади хора”, които зад заниманията си с йога прикриват религиозни практики.


Васил Иванов е изключителен художник – магнетичен и като творец, и като личност, който, за съжаление, попада в сянката на непопулярността – разказва Любен Генов, председател на СБХ. – Той е роден през 1909 г. в София, но завършва гимназия в Казанлък, където учи рисуване при Чудомир. През 1939 г. завършва и Художествената академия при Никола Ганушев, а впоследствие се сближава с Петър Дънов и става близък на идеите на Бялото братство. В творчеството му се отличават два етапа – живопис и специфичната за него рисунка върху черен фон с бяла креда (т. нар. космически рисунки). Този космически цикъл е особено впечатляващ със странното излъчване на рисуването със светлина върху черна основа.

Снимка

Но той има и великолепни миниатюри на тема “гора” в традиционната техника с молив или въглен върху бяла хартия. Негови творби присъстват в колекциите на известни личности като Петър Увалиев, който прави негови рецензии в Лондон, Юри Буков, който се опитва да го представи в Париж, Емил Ажар (писателят Ромен Гари)
.

Художникът живее свободен в своя свят – в рисунките си той гледа към звездите, а нощем скланя глава в скромната си барака в “Изгрев” – кварталът на дъновистите, на чиито стени е окачил портретите на Ван Гог и Айнщайн. Личната му философия, застъпваща се с идеите на Учителя, в последните му творчески години го извежда до лаконизъм. С много пестеливи средства той рисува светове, изчезнали от памтивека, и светове, които в момента се раждат, по думите на неговия приятел Георги Стоянов-Бигор. В тях режисьорът съзира противоречие – присъстват не само разрушението и гибелта, но също и съзиданието.

Чувствителната си душа на творец Васил Иванов разкрива в съкровената кореспонденция със своята съпруга, балерината Елисавета Йосифова. Има скърби, които никой не може да ни отнеме и сами трябва да ги износим докрай. В рамките на един кратък земен живот никой не е бил пожален, никой не е останал на върха на илюзорното земно щастие. Всяка земна форма е осъдена на разрушение. Щастието е извън формите, за които мечтаем, споделя той прозрението си за илюзорното ни битие. И сякаш в съзвучие с тези думи човекът, горещо приет в галериите в Париж, Ню Йорк, Токио, Мелбърн, решава да износи последната си скръб именно в края на земните си дни.

След едно свое присъствие в Париж и опитите да бъде представен там, Васил Иванов получава някакво разочарование и по-скоро вътрешна липса на вяра в успеха – разказва още Любен Генов. – Дори негови близки твърдят, че завръщайки се в България, той умишлено едва ли не е предизвикал смъртта си, оставяйки се да се разболее и по този начин да си отиде от този свят. За съжаление, въпреки че е представен в много градове в редица държави, той така и не успява да се зарадва на този свой успех сякаш в последните години от живота си не намира това, което търси, и постепенно губи интерес да живее. Но каквато и да е истината, мистичният му образ ще продължава да изпълва с възхищение.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05