На 15 август народът ни почита празника Успение Богородично. Той е сред най-тачените по българските земи, свързан с Божията майка – покровителка на раждането, на майчинството и даряваща живот. В селищата, където има църква или манастир, носещ името на Богородица, се правят общоселски събори. Навсякъде се приготвят гозби с месото на жертвени животни, които се раздават на множеството, събрало се в двора на църквата.
Поверието гласи, че всеки трябва да вземе от празничния курбан за здраве, жените, които почитат Богородица, като покровителка на майчинството, обкичват иконата й с цветя и дарове.
Празникът Успение на Пресвета Богородица е особено тачен в село Овчарци, Дупнишко. На 15 август там се събират всички жители на селото и много гости. Бай Коста Кацарски е сред най-уважаваните жители в селото. През 60-те години е основал група за автентичен фолклор, бил е певец в храмовия хор, а днес предава опита си на по-младите.
На тоя празник идват хора от цяла Югозападна България. Прави се курбан от по 30 казана. Празникът е най-важен за нас, защото се почита Божията майка, която е родила нашия Спасител Иисус Христос. Той ни закриля във всичко. При нас в Овчарци няма и не помня да е имало градушки, няма аномалии и суши, които се случват другаде. През зимата няма такива големи снегове, виелици или пък безводие. Хората ни са много религиозни и са благодарни за закрилата. Подготовката за празника Голяма Богородица започва още от предния ден, когато се подготвя курбанът. Сутринта на 15 август денят започва с църковна служба. Когато свърши Светата литургия, камбаната започва да бие. Всички отиват при параклиса над селото. Прави се водосвет, а свещеникът поръсва миряните за здраве. След това започва увеселителната програма с много песни и хора. Празникът продължава до късно вечерта. Играят, пеят, веселят се. Това е един от най-големите празници за целия християнски свят.
Казват че на село животът е скучен, но това не е така. В Овчарци обичат селото си, защото то е живо. Има много млади хора, деца, всички къщи са нови и хубави – казва бай Коста и продължава:
На село е много весело, защото хората имат желание да пеят и да играят. Имаме много празници и въпреки възрастта и аз участвам в тях. Това ме държи и съм привързан към мястото и хората. Сега има много земеделска работа, преди се садеше тютюн, но сега се сее жито, а в градините местните си садят чушки, домати, фасул и всякакви култури се раждат при нас. В дворовете има много овощни дървета, земята е плодородна. Фолклора ни е свързан със земята, с обичаите, нравите на нашия народ, с хайдутството и още много неща. Затова и песните ни са така разнообразни, а ние ги подбираме така, че да показват живота из нашия край.
Снимки: Гергана Манчева и БГНЕС
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни сведения за времето, когато християнството проникнало на Синайския полуостров, но в началото на ІV век..
На 13 януари Православната църква чества светите мъченици Ермил и Стратоник, свети мъченик Петър Анийски, свети преподобни Максим Кавсокаливит, преподобни Иринарх Ростовски. Зетят на Константин Велики (306-337 г.) - император Ликиний..
Боянската църква ще бъде привлекателен център за делегатите на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО , които ще се съберат в София през юли тази г одина . Храмът "Св. Никола и св. Пантелеймон" е един от културните..
На 17 януари Православната църква чества преподобни Антоний Велики (Антоновден) и преподобни Ахил Изповедник. Свети Антоний или авва..
На 18 януари (Атанасовден) Православната църква чества св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, както и свети Йоаким, патриарх Търновски..
В навечерието на Атанасовден един от храмовете в околностите на София вече се подготвя да посрещне Негово Светейшество Софийския митрополит и Български..