Вълкана Стоянова: „Обичам песни, в които има красота, смелост и човещина“

Вълкана Стоянова е чудодейният глас на Тракия, грабващ слушателя със силата на изпълнителското си майсторство. Певческите ѝ умения са еманация на българската музикална надареност, достигнали най–високия връх на традиционното изкуство. Красотата на тембъра, с който извайва сложната тракийска орнаментика, ясната дикция, естествената гласова постановка в широкия певчески обем ѝ отреждат признанието на явление във фолклорната ни култура. Фолклористката Мария Кутева допълва: Тя не само пее, а наистина „разказва“ песента. Лекотата и чистотата на изпълнение създава впечатление, че гласът ѝ е безкраен. А именитата певица приживе казва: За моите песни трябва кураж.

Тодор Тодоров за именитата певица

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Димитър кара гемия“, Вълкана Стоянова с оркестър

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Пилай Бойка сношна вода“, Вълкана Стоянова с оркестър

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Момчил си конче ковеше“, Вълкана Стоянова и Никола Ганчев – кавал

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Внушителен е репертоарът от 350 тракийски песни, които следват житейския ѝ път. Благодатна за певческото начало на малката Вълкана е семейната среда в родното село Люлин, Ямболско. Израства сред песните по седенките, съборите, сватбите, зимните вечери, къщната работа, когато припява заедно с майка си. Едва 14-годишна (през 1936 г.), по време на селския празник Спасовден, със своето изпълнение тя удивлява един от гостите на събора - брат на прочутия кларrнетист Рамадан Лолов. Следва покана за записи в звукозаписната фирма „Арфа“, по–късно в „Симонавия“, „Радиопром“. Този пробив на музикалния пазар носи на Вълкана Стоянова популярност сред любителите на тракийската песен. Не закъсняват и изпълненията „на живо“ по селските празници. Певческият връх на голямата певица, вече в професионалното поприще, е когато спечелва конкурса за набиране на певици в новосформирания ансамбъл за народни песни и танци през 1951 г. в София. Тя е приета първа сред явилите се 430 кандидати за хоровия състав. Лично Филип Кутев е възхитен от нейния талант, като често ѝ поверява сола в хоровите партитури, също индивидуални участия под съпровода на големия кавалджия Никола Ганчев, включени в концертните турнета на ансамбъла у нас и по света. Вълкана Стоянова предава своя певчески опит на ученици от НУФИ „Филип Кутев“ в Котел, където е поканена за преподавател. Нейни ученици са вече прочутите Бинка Добрева, Цветанка Варимезова, Десислава Донева, Мария Колева, Стоян Варналиев и много други. От 1995 г. в Стралджа се провежда конкурсът „С песните на Вълкана Стоянова“ - своеобразен старт за младите тракийски таланти. През 2015 г. е създадена фондация „Вълкана Стоянова“. Издадена е книга с нотни и словесни текстове на най-известните ѝ песни - чудесно помагало за нейните последователи.

През 2017 г. отбелязваме 95 години от рождението на Вълкана Стоянова. Свои спомени споделя нейният предан почитател и приятел, големият познавач на тракийската музика Тодор Тодоров:

Тя беше призната освен от нашите фолклористи, специалисти, но и от своите колеги. Била е често солистка на ансамбъл „Филип Кутев“. Много певици дори са останали в нейната сянка, признаваше Вълкана. За мен тя е един колос, примата на народната ни музика. Мога да цитирам мнения на нейни колеги. Например легендарният тракийски певец Йовчо Караиванов споделяше: „Бях на 10 години когато я чух с „Димитър твари гемия“ и оттогава треска ме тресе и ще ме тресе и в отвъдното“. Ето и думи на голямата северняшка певица Верка Сидерова: „В Египет има пирамиди, а нашите „пирамиди“ е нашият фолклор. Вълкана е на върха на пирамидите, а ние сме под нея.“ Верка ми е признавала, че се е учила от нея на вокално изпълнение и на сценично поведение. Недялка Керанова, друга голяма изпълнителка, каза на един празник: „Тук има жена, на която всички трябва да целуваме ръка, защото тя заслужава голямо уважение. Това е майката на народната песен - Вълкана Стоянова“. Надка Караджова пък я наричаше доайен на българската народна музика. Вълкана си знаеше цената, беше много прецизна в изпълненията си, но беше и критична към себе си. На 70-ия си рожден ден през 1992 г. тя излезе да пее, а една камера я снимаше. Когато ѝ пуснах видео материала, тя ми каза: „Повече да не си ми дал да се кача на сцена.“ Като чу своето забавено вибрато, като от стара грамофонна плоча, повече наистина не пожела да пее. Беше строга и към учениците си. Като учителка в Котел се е държала строго за всяко едно нещо в песента. Много държеше на една от най-добрите си ученички – Десислава. „Това е моята ученичка, която ще ме замести“– казваше тя. Даваше ѝ много съвети, но беше огорчена когато Десислава отиде в поп фолка. Тя спечели първа награда на конкурса „С песните на Вълкана Стоянова“. Когато Десислава излезе да пее „Женала дюлбер Яна“ – една от емблематичните песни на Вълкана, голямата певица отиде при нея, а Деси ѝ целуна ръката и продължи да пее. Има много такива вълнуващи моменти. За Вълкана Стоянова ще се говори, докато има български фолклор и докато има България

Споделете

Вълкана Стоянова: „Обичам песни, в които има красота, смелост и човещина“

Още от категорията

Амалгама от изкуства на есенното издание на SoFest

Поредно признание за родната ни музика в песента "Forever"

С ретро фотосесия Русенската опера отбелязва 75 години от първия си спектакъл

Амалгама от изкуства на есенното издание на SoFest

Поредно признание за родната ни музика в песента "Forever"

С ретро фотосесия Русенската опера отбелязва 75 години от първия си спектакъл

Българско Национално Радио