Българската история е един постоянен извор на факти, който винаги може да ни изненада. Важно е обаче как те ще бъдат поднесени, за да не се превърнат в поредното количество назубрен по задължение материал. Това би убило интереса на всеки още в самото начало. Почти всяко българско семейство пази историите на предците си, които предава по традиция на своите наследници. Но така те остават неизвестни за хората и не успяваме да подредим всички парчета от пъзела на миналото ни. Платформата „Моята българска история“ прави това възможно, защото идеята и е да популяризира неизвестните личности, изиграли своя роля в нашата история.
Нейни създатели са историците Стефан Кичев и Ангел Златков. Те са автори на серия от публикации на различни теми. В тях двамата разказват за ролята на жените в българската история, или за световно признати наши сънародници, принудени по различни причини да напуснат страната от Освобождението до наши дни:
Важно е да осъзнаем, че историята е многопластова и не можем да съдим някой човек за избора, който е направил. Казвам това заради ширещия се стереотип за българите в чужбина. Истината е, че ние не можем да съдим тези хора, тъй като са направили един осъзнат избор, или са били принудени да го направят. Отивайки в чужбина, тези хора са успели да разгърнат своя потенциал. – казва Ангел Златков.
Наистина не е редно да съдим хората за изборите, които правят. Грешките, които допускаме и успехите, които постигаме имат своя смисъл. Именно затова е важно да познаваме историята си и да запълним белите петна в нея. Мълчанието по определени теми и съзнателното им неглижиране не са от полза за обществото. Нужен ни е обективен прочит на историята, който е невъзможен, ако продължаваме да се вглеждаме само във великите ни победи от миналото. Според Златков, всяка нация търси в началото тези опорни точки, които показват величието и славата и които да погъделичкат националната гордост и самочувствието на човека.
Именно затова се набляга толкова много на Средновековието, защото тогава българската държава е една от най-влиятелните в Европа. Тя е един от центровете на Европа. Владетелите ни имат много голямо влияние върху континента. Затова се набляга, за да може от малък човек да се почувства горд, че е българин. Историята на Третото българско царство и Народна република България буди много повече въпроси, емоция и дискусии. Има много хора, които лично са повлияни от различни събития, които са се случили тогава. Например "народният съд", Септемврийското въстание, атентатът в "Света Неделя", лагерите. Тази история все още не може да получи нужното внимание заради емоционалната наситеност, която съществува.
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..