Винарските обиколки са начин човек да се наслади едновременно на прекрасното българско вино, кухня, история и култура. Какво предлагат лозаро-винарските райони в България разказва Васил Златев от компания за винени турове:

В България има пет обособени лозарски района. Най-големият по отношение на брой винарни е Тракийската низина. Районът предлага многообразие от възможности за комбиниране на винен туризъм с културен, СПА, еко и селски туризъм. В лозарския район Розова долина може да посетите винарни в полите на Стара планина и в същото време да научите нещо за производството на розово масло, да посетите древни тракийски гробници и откриете наследството на траките – хората, които са дали началото на винопроизводството по земите на днешна България. Долината на река Струма е дом на ендемични сортове грозде. Това означава, че някои от вината в района се правят само там и никъде другаде. Черноморският лозарски район предлага страхотни възможности за съчетаване на посещения на винарни с почивка на плажа. В лозарския район Дунавска равнина може да се посети музей на виното, винарна в пещера и винарна, сгушена между Белоградчишките скали.

Основател на компанията за винарски маршрути е Зина Соренсен от Дания. Идеята за бизнес у нас се ражда, докато Зина прави проучване за  магистърската си теза, фокусирана върху потенциала на винения туризъм в България. На въпроса какво място заема българското вино спрямо най-добрите в света, тя отговори:

България бе един от най-големите износители на вино в света през 70-те и 80-те. Времето на масовото производство обаче отмина отдавна. Новото лице на българското вино са малките, бутикови винарни, които акцентират на качеството, а не на количеството. Доказателство за качеството на българското вино са многобройните награди от международни конкурси, които българските вина получават в последните години. Те са най-награждаваните вина от Централна и Източна Европа от топ международни конкурси. Българските вина спечелиха 58 медала от Concours Mondial de Bruxelles 2017 – конкурс, който се представя за Обединените Нации на Хубавото Вино, като по този начин българските вина се наредиха на седмо място по брой медали в света.

Програмата на винарските турове е гъвкава и се предлагат възможности за удовлетворяване на всеки клиент, обясни Васил Златев:

Предлагаме три основни вида турове. Еднодневните, от Пловдив или София, включват посещения до винарни, традиционен обяд, посещение до културна забележителност, водач от наша страна и транспорт. Тридневните турове са идеални за дълъг уикенд. Целта на нашите шестдневни турове е гостите ни да се запознаят с определен винен район –организираме посещения и дегустации във винарни, посещения на забележителности. Нашите турове целят не само да покажат виното в дадения район, но също така и неговата история, култура, традиции, кухня и природа. Ние виждаме нашите турове не просто като начин да опознаете българското вино, но и да почувствате културата и традициите на България. Освен споменатите турове, правим такива и по желание на клиента. При тези турове хората ни казват какво искат да видят, правят и опитат и ние им правим предложение специално за тях. Всъщност, повечето ни проведени турове към този момент са били с програма по желание на клиентите.

Зина Соренсен споделя, че водещото впечатление на дошлите у нас на винен туризъм е приятна изненада:

Те са изненадани от високото качество на българското вино, дългите традиции във винопроизводството, богатата история на България, страхотната кухня и забележителната природа. Много от хората знаят малко за България и не са сигурни какво да очакват, преди да дойдат тук. Но веднъж пристигнали в страната, те са силно впечатлени, че има такова бижу в Югоизточна Европа, до което се стига лесно и което е на достъпна цена. Повечето от нашите гости са от Великобритания, САЩ и Австралия. Наскоро посрещнахме гости от Холандия, Дания, Швеция. Ние обичаме да посрещаме хора от различни държави, защото искаме да популяризираме българското вино и България като цяло пред колкото се може по-голяма аудитория.

Снимките са предоставени от Васил Златев.