Индустрията на бъдещето ще представлява съществено нова среда на свързаност между хора, предмети и машини, която ще създаде т.нар. „умни заводи“. Анализаторите определят това като „четвърта индустриална революция“, чийто смисъл е дигитализацията на продуктите и системите, както и все по-голямата роля на изкуствения интелект.

Позагубилият индустриалната си мощ Европейски съюз поставя на преден план необходимостта промишлеността да възвърне своя 20% дял от БВП на отделните държави, за да може Европа отново да стане привлекателна за инвестиции във високотехнологични производства. Как да се случи това? През 2013 година три големи германски браншови организации – на електротехниката и електрониката, на машиностроенето и на софтуерния сектор, подпомогнати от федералното правителство, обявяват програма „Индустрия 4.0“. Тя дефинира новите процеси, които така или иначе вървят в индустрията, но които си заслужава да бъдат насърчавани и управлявани, обяснява доц. д-р Румен Атанасов, член на Бюрото на Съвета по иновации към Българската търговско-промишлена палата и председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката. Автоматизацията, роботизацията и дигитализацията на индустрията водят до намаляване дела на човешкия труд в производството. Огромният прогрес в информационните технологии и възможността за бърза обработка на големи масиви от данни, ще предизвика все по-засилена децентрализация на производството и по-висока ефективност при създаването на поръчкови продукти. Появяват се нови бизнес модели.

Все повече фирми ще стават доставчици на дигитални технологии за производство. Тук не става дума за счетоводен софтуер – той вече е зад гърба ни, а за доставчици на инфраструктура и услуги, които развиват интернет мрежата, прогнозира доц. Атанасов и продължава: –  Длъжни сме да сигнализираме и за обществените проблеми, които вече възникват в резултат на тази „индустриална революция“. Тя ще намалява работните места в материалното производство, т.е. обществото ще трябва да осигури преквалификация на трудовия си пазар. Възниква въпросът за плащане на данъци, осигуровки и т.н. В Европейския парламент вече е на дневен ред темата за роботите, а именно как фирмите, притежаващи производствени роботи, да внасят осигуровки за всеки робот или по-скоро за работните места, които той заема.

Новостите в европейската икономика могат да се окажат шанс за българската индустрия. Според доц. Атанасов България трябва да се качи на влака на индустриалната революция, като използва отличната си Интернет мрежа и впрегне възможностите на ИТ-сектора за нуждите на родната инженерна промишленост. Потенциал има, и за това говорят данните, според които през 2016 г. износът от България на електротехника и електроника за Германия за първи път надвишава вноса. Електрическите машини заемат сериозен дял от износа на страната ни с 9.7% за 2016 година. Малките фирми в сферата на технологиите и електрониката също имат шанс да се впишат в новата индустриална среда.

Наталия Александрова е представител на компания, която произвежда апарати, превръщащи отоплителните уреди в „умни“ устройства. Фирмата е на пазара от три години. В нея работи млад екип от 15 българи-инженери, дизайнери, търговски екип и програмисти.

Ние предлагаме нещо, което е бъдещето. Това ни кара да бъдем все по-амбициозни, казва Наталия Александрова. – Помагаме на домакинствата и бизнеса да намалят сметките си за електроенергия, благодарение на интелигентните устройства , които произвеждаме. Нашият живот вече е сравнително променен. Живеем динамично, използваме технологиите в ежедневието си, и на практика това е още едно тяхно приложение.

За относително краткия си период на съществуване тази малка българска компания е успяла да стъпи в повече от 20 държави.

Пазарът на „smart home“ решения е сравнително динамичен, появяват се нови участници и това ни кара да сме все по-добри. Данните, които ние съхраняваме, се пазят на добре управляеми наши сървъри. Компанията е лицензирана и съответно устройствата отговарят на всички изисквания на ЕС. Смятам, че това ни помага, казва Наталия Александрова и допълва: В случая дали сме български или чуждестранен екип може би няма значение. Важен е шансът младите хора да се развиват,да използват съвременните технологии и да се реализират в България. Благодарение на технологиите за нас няма ограничения, пазарът е международен.