Само след няколко месеца Нобеловият комитет за мир ще раздаде поредните награди, ала за първи път на церемонията ще бъде спомената и България. Заради подвига, извършен от православната ни църква и огромния й принос за запазването на живота на нашите евреи през Втората световна война, тя беше номинирана за този най-престижен приз от спасени евреи и техните потомци в Израел.

Близо 50 хиляди евреи по нашите земи избягват лагерите на смъртта, благодарение на цялата българска общественост и най-вече на непоколебимостта на църквата.

Фактът, че най-голямата религиозна институция у нас единодушно се обявява срещу депортирането на евреите, е невероятен пример за гражданско поведение, който дава тласък и на обществото – разказва журналистът Горан Благоев. – Църквата също така предлага на евреите фиктивно да приемат християнството, за да бъдат записани като православни и така да се спасят. Разбира се, трябва да посочим и великия пример на пловдивския митрополит Кирил, бъдещ патриарх на Българската православна църква, прескочил загражденията на училище, в което са събрани евреи, пренебрегвайки нареждането на полицията да не контактува с тях. Или пък гневните писма и речи на софийския митрополит Стефан срещу цар Борис и правителството. Светият синод в голяма степен е бил антигермански настроен, но все пак водещо е било християнското чувство, че когато човек е в нужда, трябва да му се помогне на всяка цена. И е добре днешните българи да следваме в делата си този пример, защото по-голям знак за гражданска позиция в ново време нямаме. Представете си каква смелост се изисква само – България е съюзник на хитлеристка Германия с всесилното ГЕСТАПО и дислоцираните на територията й чужди войски, и в тази ситуация обществото казва “не” на депортирането, а БПЦ се присъединява като един от водещите фактори.

Само няколко години по-късно обаче църквата не успява да повтори своя подвиг, когато след преврат започват гоненията срещу противниците на комунистическия режим. За съжаление, тя бързо е овладяна от репресивната система и се превръща в декоративен придатък на атеистичната власт.

По времето на т. нар. “възродителен процес” църквата също не излезе да защити сънародниците ни от турски произход, а клакьорстваше на властта, което не й прави чест и показва, че онзи Свети синод, чиито представители и досега обитават синодалната палата, нямат нищо общо с клириците, спасители на българските евреи, коментира още журналистът. Той изразява и опасението, че евентуалната награда с голяма парична стойност може да потъне някъде в касите на синода, чиито укорими страни в най-ново време биват свързвани с пасивността спрямо социалните проблеми в обществото ни и с вражбедността към бежанците.

Църквата не само че не протяга ръка на бежанците – ние гоним тези хора, а това не е човешко, нито християнско – казва Горан Благоев. – Евангелието учи, че когато човек се нуждае от помощ, трябва да му протегнем ръка, независимо дали зад гърба си той крие нож. Защото една протегната ръка много повече обезоръжава, отколкото една ръка, която гони. И ако вярваме, че всичко, което се случва по света, е Божий промисъл, идването на бежанците също е част от този план. Защо да не привлечем част от тях за християни, както правят това по-малки религиозни общности? Немалко бежанци имат своите достойни професии и съвсем не са терористите, за каквито ни ги представя пропагандата. Ако им помогнем, те могат да станат граждани, които градят нашата държава – достатъчно е църквата да им подаде ръка. Въпрос на мъдрост и на далновидност е да прозреш нещата за години и десетилетия напред. Но, опасявам се, че нашата БПЦ в лицето на сегашния си клир няма тези мъдрост и далновидност.

Според Горан Благоев, дори и БПЦ да не спечели Нобелова награда за мир, примерът на някогашните й духовници остава все така непреходен и актуален в наши дни. Той ни показва – добавя журналистът, че винаги, когато търсим доброто, то ще победи.

Снимки: архив