На 19 юли 1879 г. Княз Александър I Батенберг назначава първите дипломатически агенти на следосвобожденска България. Това са Драган Цанков, Евлоги Георгиев и Димитър Кирович. 120 години по-късно тогавашният министър на външните работи Надежда Михайлова  утвърждава датата 19 юли като Ден на българската дипломатическа служба.

С тридневна конференция в София, посветена на предстоящото през 2018 година българско председателство на ЕС, българските посланици по света отбелязват Деня на дипломатическата служба. От своя страна Дипломатическият институт (ДИ) в София връчва годишната си награда за принос в развитието на институцията. Отличието се нарича „Docendo discimus“. Това е нашето мото, което означава „Учейки другите, учим и себе си“, уточни директорът на Дипломатическия институт Таня Михайлова. Почетният знак тази година се присъжда на Славчо Нейков, председател на Управителния съвет на Института за енергиен мениджмънт. През последните 5-6 години той допринесе съществено за развитието на една конкретна област, с която ДИ е популярен - енергийната дипломация, каза Таня Михайлова. Не на последно място, чрез неговата експертиза, ДИ даде своя принос в споделянето на онова, което постигнахме и с което сгрешихме по време на преговорите за членство в ЕС. Този опит  беше споделен с държави от нашия регион като Македония, Черна гора, Косово и Украйна.

В края на юни Таня Михайлова връчи тазгодишната почетна награда на ДИ за чуждестранен гражданин или организация със значим принос за развитието на Института на проф. д-р Екарт Щратеншулте, директор на Европейската академия в Берлин. Със специална  церемония бе отбелязан неговият съществен принос в обучителните дейности на ДИ като лектор и модератор.

Дипломатическият институт в София е създаден през 2003 г. и работи за по-добрата професионална подготовка на бъдещите дипломати на страната ни, както и на други звена в администрацията, ангажирани в сферата на международните отношения.  Съвременната комуникационна среда и начинът, по който се представят отделните държави, изправят дипломатическата професия пред нови изпитания. Счита се, че това е една консервативна професия, която често пъти работи при затворени врата. Разбира се, това и днес е валидно, но въпреки това, много по-видими са стъпките, които прави всяка една държава в своите международни отношения. Предизвикателството е как да се съхрани онази подводна част на айсберга, която често пъти е същността на дипломатическата работа, категорична е Таня Михайлова. Според нея българската дипломация днес е много солидна и разполага с добра експертиза и капацитет, за което допринасят и актуалните  програми, семинари и тематични обсъждания, които предоставя ръководената от нея обучителна институция. Въведохме тематични обучения, които са били немислими преди например икономическа дипломация, публична дипломация, енергийна дипломация - все сфери, непознати за българската дипломация или пък не са били използвани като инструменти на дипломацията. И това е начинът да бъдем гъвкави. Ние самите в Института сме непрекъснато във връзка с подобни дипломатически школи и академии  в Европа и по целия свят. Следим тенденциите в дипломатическото обучение, за да можем  да  отговорим на предизвикателствата, които предлага днес светът. Така че ние във всеки един момент сме готови да предложим онова, което е нужно на МВнР и на останалата администрация, за да могат да вземат информирани решения и да се чувстват подготвени и с голям капацитет.

Какво казва още Таня Михайлова за публичната дипломация, кои са първите стъпки за дипломатическа кариера и какви ползи трябва да изведе българската дипломация от предстоящото председателство на Съвета на ЕС: