След като наскоро премиерите на България и Македония Бойко Борисов и Зоран Заев се договориха в София дългоочакваният Договор за добросъседство между двете държави да бъде подписан на 2 август, в събота и неделя, пак в София, външните министри Екатерина Захариева и Никола Димитров проведоха консултации по проекта. В лаконично съобщение българското външно министерство обяви, че на разговори в конструктивен дух е постигната база за компромис и следваща крачка към сключване на документа е провеждането на вътрешни консултации и съгласувателни процедури. Последните развития по темата оставят впечатление, че подготовката за подписване на договора напредва, въпреки наличието на противоречия във връзка с него и в двете страни.

От самото официалното съобщение може да се съди, че независимо от оптимистичния тон на разговорите на равнище премиери, до проведените през този уикенд консултации база за компромис фактически не е имало. Основанията за министерски консултации след премиерските разговори официално не се уточняват, но за тях може да съдим косвено по някои събития от последните дни.

Пред парламентарната комисия по външна политика миналата седмица външният министър Екатерина Захариева отрече да има официална информация, че подписването на Договора за добросъседство се отменя. Такива неофициални информации имаше обаче в македонските медии около ожесточени критики на опозицията към премиера Заев, че се договаря тайно със София, като приема диктувани от нея незнайни условия. Само ден преди консултациите през уикенда, в парламента външният министър заяви също, че повече компромиси от вече направените по отношение на признаването на македонския език България няма да прави. И даде да се разбере, че Договорът за добросъседство би се подписал на „официалните езици“ в конституциите на двете страни, каквато формула по този проблем София следва в договореностите си със Скопие още от признаването на независимостта на Македония. Захариева заяви още, че една от „червените линии“ при подписването на Договора за добросъседство на 2 август ще е Македония да се откаже от претенциите си за признаване на малцинство в България.

Вероятно „базата за компромис“, постигната на консултациите между София и Скопие в събота и неделя, е свързана именно с тези въпроси. Да се гадае повече няма смисъл, предвид секретността на водените преговори, която породи отрицателни реакции не само в Скопие, но и в София. У нас по този повод избухнаха спорове между управляващите от ГЕРБ и БСП. Според социалистите, с подписването на документа не бива да се бърза, защото проектът за създаването на македонска нация, език и държава е изграден на антибългарска основа. Според управляващите обаче, няма никаква прибързаност, защото Договорът за добросъседство се подготвя от много години насам, а в момента българската страна просто желае да се възползва от нагласата на новото македонско правителство да нормализира влошените при предишното управление в Скопие двустранни отношения.

В резултат от последните консултации няма промяна и в предизвестената дата за подписване на договора – 2 август, когато двете страни празнуват поотделно годишнината от историческото Илинденското въстание. От това може да заключим, че промяна не е настъпила и в намеренията за съвместни чествания на важни личности и събития от общата история на двете страни. При неотдавнашното посещение на македонския премиер Зоран Заев в София българският му колега Бойко Борисов даде да се разбере обаче, че не е съвсем разчистен пътят към съвместните чествания и преди подписването на договора трябва да се уточнява още какво се разбира под "Обща история". Вероятно след последните консултации между София и Скопие, по-малко от месец преди подписването на Договора за добросъседство, продължава да има отворени въпроси. Вероятно именно те ще са обект на, както се казва в официалното съобщение на външното министерство в София, „предстоящите консултации и вътрешносъгласувателни процедури“.