През последните 2 седмици докато в общественото пространство и в парламента течаха дискусии за изборното законодателство и за това дали да бъде въведена в България мажоритарна избирателна система, в два български града се проведоха местни референдуми. Страната ни няма особено големи традиции в упражняването на това пряко гласуване, но все пак сме свидетели и на добри примери. Особено подходящи са те при решаването на местни казуси, тъй като, както политологът Първан Симеонов казва, „местната общност е близо до проблема, може да го види, да го пипне, да направи информиран избор“.
Единият местен референдум се проведе в град Трън, който се намира в близост до границата ни със Сърбия, в район където до средата на 70-те години на миналия век е имало мина за добив на злато. Проект на компания инвеститор предвиждаше добив и преработка на златна руда на площ 19 кв. километра, а едно от находищата на руда попада в границите на защитени зони от мрежата Натура 2000. Срещу предложението се обявиха местни инициативи, създадено беше и специално сдружение „Трън“. Впечатление направи както сравнително високата избирателна активност – 59,7%, така и единодушното отхвърляне на златодобива от повече от 90% от населението.
В резултат инвеститорът обяви, че спира проекта, разочарован от „неблагоприятната за инвестиции среда“. Местното население, въпреки че живее в един от най-изостаналите в икономическо отношение райони, предпочете перспективата за развитие на туризма и земеделието, пред възможността да се навреди на околната среда в района.
Факт е, че наскоро беше издаден енциклопедичен пътеводител на Трънския край, в който са включени над 250 туристически обекта и 60 маршрута. Природозащитните организации апелират за развитие на екологичното земеделие в района, примери за което не липсват, тъй като условията за такъв поминък са прекрасни.
По-пасивни се оказаха жителите на град Стара Загора, които трябваше да гласуват за съдбата на един от градските паркове с повече от 3000 дървета. Земите, върху които той е изграден, са реституирани на бивши техни собственици, които сега желаят да разполагат с тях както намерят за добре. Едва 15,4% от имащите право на глас взеха участие в допитването и така то остава невалидно, защото не се изпълни изискването на закона да участват 40% от хората с избирателни права. За провала на референдума там обвиненията са насочени към общината организатор заради липсата на адекватна и ясна информационна кампания и заради неясното, дори манипулативно формулиране на въпроса. В крайна сметка обаче резултатът е категорично в полза на запазването на местността „Бедечка” като парк, а кметът на града Живко Георгиев обяви, че ще се съобрази с желанието на хората, независимо от избирателната им активност.
Проведените местни допитвания показват няколко тенденции. На първо място, че българинът все повече проявява грижа за средата в която живее. На второ място, че изграждането на културата на участие в преките допитвания минава именно през по-често организиране на такива. Защото както казва Диана Андреева от Форум гражданско участие „те са по конкретни въпроси, които пряко касаят хората, те са обозрими като резултат и хората по-ясно биха могли да си представят последствията от тях и това да повиши уменията за информирано вземане на решения”.
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..