На среща в Берлин с федералния канцлер Ангела Меркел миналата седмица премиерът Бойко Борисов обеща да направи опит за „нормализиране“ на отношенията на ЕС с Турция като прибегне до добрите си връзки с управляващите в тази страна. Вчера Борисов направи посещение в Анкара, което далеч надхвърляше двустранните очаквания. Не само заради обещаното в Берлин, но и поради самия факт, че много скоро, в началото на 2018 г., България поема ротационното председателство на Съвета на ЕС.

Разговорите на Борисов с премиера Бинали Йълдъръм и президента Реджеп Ердоган потвърдиха, че той наистина е добре приет в южната съседка. Йълдъръм изтъкна, че „добре знае личния принос на Борисов за желанието за асоцииране на Турция в ЕС” и оценява факта, че за разлика от други европейски държави, по отношение на опита за преврат и на референдума в Турция, България е имала адекватни реакции. От своя страна,президентът Ердоган отдели за разговори с българския премиер близо три часа. Но както самият Борисов допускаше още преди визитата, това благоразположение само по себе си е недостатъчно за реализиране на добрите намеренията за нормализиране на диалога между Анкара и Брюксел.

И наистина, Турция формулира трудни за задоволяване претенции. Премиерът Йълдъръм настоя по време на българското ротационно председателство в първата половина на следващата година визовият режим на ЕС спрямо Турция да бъде отменен, както и да се постигне солиден напредък в преговорите за присъединяването на Анкара към съюза. Борисов, който е напълно наясно с нагласите в ЕС към момента, коментира, че не може да обещае членство на Турция в ЕС и подчерта, че в това отношение всичко зависи от самата Анкара. Но Борисов изрази и оптимизъм, че предвид общата принадлежност към южния фланг на НАТО, големите взаимни изгоди и митническите споразумения, нормализирането на отношенията е възможно и не само той, а и много негови колеги в Европа мислят по този начин. Според Борисов, сега най-важно е ЕС и Турция да се „върнат към добрия тон и толерантността”.

Сдържаността на българския премиер по отношение на претенциите на Анкара не хвърли сянка върху двустранните отношения. Потвърждение за това е обстоятелството, че с президента Ердоган той се договори, ако Турция и ЕС не сключат споразумение за реадмисия на незаконни мигранти, България и Турция да подпишат такъв документ на двустранна основа. Макар само двустранен, такъв документ би благоприятствал и целия ЕС, защото България е негова външна граница по най-проблематичното направление на миграционния натиск към Западна Европа през Турция.

Преди седмица коментирахме, че разговорите на Борисов в Париж и Берлин са дали окуражаващи послания към третото му правителство в началото на неговия мандат. Същото може да кажем сега и по отношение на визитата му в Анкара.