ЕС заплаши страните-членки от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/, че може да намалява или направо да спира субсидиите за тях при нарушения на принципа за върховенството на закона. България е също в тази група страни. И не само това, тя е една от най-уязвимите за евентуалните парични санкции на Брюксел. Две са основните причини за тази особена чувствителност на София към тоягата, която Еврокомисията размахва.
България е може би най-силно критикуваната и упреквана страна в Евросъюза. Тя е обвинявана за всички грехове на света и няма сфера от обществено-икономическата действителност, която да не е подложена на изключително остри, постоянни и вече доста често открито неконструктивни критики. Една от основните сфери, която е под обстрела на Брюксел, е правосъдието и неговото неефективно функциониране. Т. е. точно върховенството на закона. От самото й влизане в ЕС преди 10 години, на България беше наложен мониторинг в сферата на правосъдието и вътрешните работи. Мониторинг е евфемизъм, зад който се крие щателно перманентно наблюдение и анализ на ставащото. Веднъж годишно се публикува доклад за резултатите от този надзор и се отправят препоръки към София какво да прави до следващия доклад. София до скоро възприемаше доста болезнено залповете от критики в тези доклади, но изглежда вече свикна и само се съгласява с констатациите и упреците за липсата на реформи и напредък и прави каквото си искат управляващите в дадения момент. Но ако тези критики бяха само на вербално равнище, това нямаше да е толкова страшно. За съжаление на властите в София, критиките за липсата на напредък в подобряването на правовия ред и вътрешната сигурност и констатациите, че върховенството на закона още не е факт в България имат доста реални измерения. Едно от тях е неприемането на България в Шенген, което не само обижда София, убедена, че всички изисквания са изпълнени, но и пречи на все по-многобройните български туристи в останалите страни от Шенгенската зона. Другото болно място на София е приемането на страната в механизма ERMII, т. е. чакалнята за влизане в еврозоната и приемането на еврото като национална валута. И в това отношение управляващите в София смятат, че са направили всичко, което трябва за влизане в еврочистилището, но не ги канят и пускат по политически съображения. Трябва да се признае, че и това е вярно и се дължи на вече споменатото липсващо върховенство на закона.
Сега към всичко това се добавя и заплахата от спиране на евросубсидиите. Това е твърде крайна мярка, смятат наблюдателите и едва ли ще се стигне някога до прилагането й към дадена страна от Евросъюза. Това е по-скоро заплаха и то най-вече в настоящия момент към Полша и Унгария, които водят доста самостоятелна вътрешна политика, която все повече дразни Брюксел. В случая с България не става дума за някакви уникални политики и мерки, тя просто е „черната овца” в Евросъюза, която е заплашена по всички фронтове от критики и неодобрение. При това положение просто няма как София да не се чувства като потенциална жертва на новите санкции на Брюксел.
А това ще бъде изключително болезнено за България, защото тя е може би най-зависимата страна в Евросъюза от субсидиите на Брюксел. Само миналата година 90 на сто от публичните инвестиции в инфраструктура са били финансирани с пари от обединена Европа. Над 10 млрд. евро, т. е. около 3 процента от БВП, е получила София досега от Брюксел и това са много пари за вечно празните каси на правителството в София. Долу-горе още толкова трябва да дойдат и през сегашния програмен период до 2020 г. Благодарение на евросубсидиите българската столица се сдоби с прекрасно метро, построени бяха стотици километри магистрали, продължава подобряването на екологията, много села бяха обновени и заприличаха на красиви провинциални пейзажи, като и фермерите получиха доста пари от еврофондовете. Евентуално намаляване или спиране но еврофинансирането би било истинска катастрофа за цялата страна и дори най-обикновените българи биха почувствали пряко липсата на европари.
По принцип българинът по редица исторически причини има в културата си пренебрежение и неподчинение на закона, който според него обслужва само управляващите и техните интереси. Това поведение и отношение трудно и бавно се променят, а и властите не полагат особени усилия за това. И още нещо, характерно за българина – той най-болезнено преживява, когато му бръкнат в джоба. А точно това се кани да направи Брюксел. И очевидно това ще стресне българите и ще ги накара да се замислят и задействат, за да може в страната реално да има върховенство на закона.
Президентът Румен Радев откри форума "Бъдещето на конкурентоспособността при нетна нула" в българския павилион на конференцията за климата на ООН СОР29 в Баку, Азербайджан. Панелът, посветен на конкурентоспособността на икономиките в условия на..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за възстановяване и устойчивост. По Закона за несъстоятелност на физическите лица или закона за..
Жълт код за обилен снеговалеж е обявен за 13 области у нас, съобщиха от НИМХ. От там посочиха още, че в районите с надморска височина над 600-800 метра ще се задържа снежна покривка, която ще достигне 10 сантиметра. Възможно е и заледяване на пътните..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..