Преди 141 години, през месец май, 205 млади момчета слизат на дунавския бряг при Козлодуй и с трепет целуват родната земя. Окриля ги светлата идея да се сражават за свободата на Отечеството си, задушено в петвековния гнет на Османската империя.
Воевода на четата е 28-годишният поет-революционер Христо Ботев, за когото любовта към родината е над всичко. "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави” – убеден е той. Разпределени на групи, Ботевите четници се качват на австрийския кораб „Радецки” от различни румънски пристанища по Дунав. Предрешени като градинари, те укриват оръжието и въстаническите дрехи в уж градинарските сандъци. Когато наближават българския бряг, Ботев заставя капитана да свали въстаниците при Козлодуй. Предстоят им тежки преходи и сражения. Надеждата на поета да запали искрата в сърцата на родолюбивите българи и да ги поведе в битка за освобождение на България угасва на 1 юни (20 май по стар стил). Тогава, след тежък бой във Врачанския Балкан, по здрач един изстрел покосява Ботев.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година – връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Днес Ботев е сред най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи. А гениалната му поезия и страстната му публицистика са скъпи на всеки от нас. От 1901 година насам 2 юни официално се чества като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна. В памет на великия българин и неговата чета, ежегодно от 27 май до 2 юни стотици поклонници извървяват 120-километровия път от Козлодуй до връх Околчица, наречен още Ботева алея. Специална възстановка на събитията, организирана от национално дружество “Традиция”, поддържа спомена за подвига и саможертвата на Христо Ботев и неговите четници.
Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..
От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..
На 22 септември 1908 г. е провъзгласена Независимостта на България. След най-дръзкия самостоятелен акт в българската история – Съединението на Източна Румелия и Княжество България, българите отново демонстрират силата на единството и вярата в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..