Провелата се в Брюксел последна среща на върха на НАТО приключи за 6 часа, като прие без обсъждане предварително съгласувани решения, включително и с България. Позициите на София по тях бяха ясно заявени седмица преди форума пред генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг от министрите на външните работи и на отбраната – Екатерина Захариева и Красимир Каракачанов, а пред Военния комитет на алианса и от началника на отбраната – генерал-лейтенант Андрей Боцев.
Основно решение на срещата бе военните бюджети на страните членки на НАТО постепенно да се увеличат до 2 процента от БВП. Такъв ангажимент София по същество отдавна е поела, с намерение една пета от средствата да бъдат предназначени за модернизиране на въоръжените сили. Любопитно е, че в самия ден на срещата на върха между президента и премиера възникна спор как именно да се употребят средствата за модернизация – дали за закупуване на нов тип изтребител, на което държи президентът, или за въоръжения на сухопътните сили, както напоследък смята премиерът. Въпросът очевидно тепърва ще се обсъжда, но без да се поставя под въпрос ангажимента за военен бюджет от 2%. През миналата година България е заделила за отбрана около 1,3 на сто от БВП, спрямо 1,26% през 2015-а, а за 2017 г. се предвижда за тази цел да бъдат похарчени 1,63 на сто от БВП. Ръстът през последните три години показва, че 2% военен бюджет е трудна, но постижима задача.
Споделяно от България е и решението НАТО да се присъедини към коалицията срещу „Ислямска държава“. Това имаха предвид българските министри, когато в разговорите с генералния секретар на НАТО преди седмица се обявиха за по-чувствителен ангажимент на алианса в борбата с тероризма. Във военния комитет на НАТО генерал Боцев се солидаризира и с препоръка алиансът да прави повече за увеличаване на способностите на Ирак и други страни, които се борят срещу тази терористична организация. Сега, преди самата среща в Брюксел, президентът синтезира, че засилването на приноса на НАТО в борбата срещу тероризма е гаранция за намаляване на мигрантските потоци, което за България това е изключително важно. Важно според президента е и НАТО да даде сигнали на ангажираност към страните от Близкия изток в техните усилия срещу тероризма.
Солидарна е България и с решението за създаване на антитерористичен център за обмен на информация. В този контекст може да се каже, че след последната среща на върха на НАТО София не е изправена пред въпроса дали да изпълнява нейните решения, а как най-адекватно да го прави.
В брой 34 на предаването ни слушайте: Приоритети пред Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2025 г. – интервю на Йоан Колев с Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ; Какво не знаем за митрополит Климент (Васил Друмев) –..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от 2027 г., благодарение на проекта Neptun Deep, страната ще удвои производството си. Това съобщи..
Любителите на цветята могат да си подарят днес и утре вълнуваща разходка в тропическата оранжерия на Ботаническата градина на Българската академия на науките. Посетителите ще се насладят на очарователните цветове на азалии, камелии и на различни видове..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..