Ако страната ни днес има европейски облик и е запазила поне частица от обноските в цивилизования свят, изцяло го дължим на чехите. Веднага след Освобождението в земите ни пристигат множество предприемчиви специалисти и хора на духа, за да помогнат за възраждането на държавата.

„Българските чехи”, както ги наричаме днес с благодарност, се нареждат сред строителите на съвременна България. След 1878 г. младата държава се нуждае от помощ, за да изгради своите институции, да се погрижи за духовното израстване на българите, съвсем наскоро придобили статута си на граждани, и да създаде модерен облик на своите градове – и я намира в лицето на високообразованите чехи, които се отзовават със своите труд и интелект. Така у нас пристигат инженери, архитекти, строители, занаятчии, полиграфи, пивовари, но и видни интелектуалци – историци, художници, музиканти.

На „българските чехи” е посветена документалната изложба, която Държавната агенция „Архиви” подреди тези дни в сградата си на ул. „Московска”, 5. Двайсет и шестте табла с фотографии и документи, представящи портретите на някои от най-заслужилите, пристига след голям успех от Народната библиотека в Прага и ще може да се види до 2 юни. Кои обаче са тези най-светли личности, допринесли за въздигането на новоосвободеното ни отечество?

Например да започнем от братята Прошек – Георги и Богдан, които създават една от първите модерни пивоварни фабрики в България – започва разказа си Дарина Билярска. – Те изграждат и много внушителни архитектурни обекти в София, сред които са Лъвов мост и Орлов мост. Друг чех – архитектът Антонин Колар, е автор на проекта на паметника на Васил Левски, както и на първия градоустройствен план на столицата. Изобщо няма сграда, няма значимо място в центъра на София, което да не е свързано с чешки имена. Да не говорим за Пловдив, където градоустройствения план и много от знаковите сгради на града дължим на друг чех – Йосиф Шнитер, или за Варна, чиято Морска градина е проектирана от още един чех – Антон Новак.

Българското правителство обаче кани не само майстори със златни ръце, но и видни учени и творци, за да положат духовните основи на държавата. И тук пристигат историкът Константин Иречек, братята археолози Карел и Херман Шкорпил, художниците Иван Мърквичка и Ярослав Вешин, виолончелистът и композитор Иван Цибулка, режисьорът Йозеф Шмаха... Много от тези велики чехи остават във втората си родина и почиват тук за вечни времена. Заради всеотдайността и любовта, с които се отнасят към България, те получават гражданство, окичват се с високи ордени и стават почетни членове на разнообразни професионални общности. Днес български улици, площади и училища носят техните имена, срещаме ги в литературни произведения, минаваме край сградите и паметниците, оставили ни в наследство. А когато се оглеждаме в недъзите на обществения и на политическия ни живот, в ушите ни, за съжаление, все така кънтят думите на великия Константин Иречек: Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за кефа на неблагодарните. И сме направили толкова много с толкова малко за толкова дълго време, че вече сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

Снимки от изложбата: Диана Цанкова