Алпинизмът се заражда в световен мащаб преди 230 години. Първият алпийски клуб се учредява в Лондон през 1857г. Българският клуб е създаден години по-късно. Макар и доста по-млад, българският алпинизъм има своето достойно място, според доц. Сандю Бешев, който 50 години изследва историята и развитието на алпинизма. Той е от онази плеяда български алпинисти, проправили пътя българи да покорят Еверест, К2 и много други осемхилядници. Сред доайените, които имат заслуга за това, са Константин Саваджиев, който през 1938 г. изкачи Мальовица (2731) по считаната за непристъпна северна стена, Георги Атанасов-Джиджи – единственият професор по алпинизъм у нас, Аврам Аврамов – ръководител на експедиция „Еверест 84”, в рамките на която Христо Проданов стана първият българин, изкачил върха. За алпийското движение в България разказва доц. Бешев:

В 1895 година българският студент Парашкев Стоянов, син на Иванчо Стоянов, човекът закупил билетите на Христо Ботевата чета за кораба „Радецки“, изкачва връх Гран Комбен (4318) в Алпите. Това привлича вниманието на самия Алеко Константинов, който лично го поздравява. Именно това изкачване е рождената дата на българския алпинизъм.В 1929 той издава първото практично и пълно ръководство по туризъм, в което отделя специално място на алпинизма – теория, практика, екипировка.

Александър Белковски, вече покойник, всепризнат доайен на българския алпинизъм, е следвал в Гренобъл и е бил и планински водач, което му помага да изкачи 30 върха. Друг студент, Любен Телчаров, по-късно професор медик, изчаква много върхове в Алпите. Негови приятели и състуденти, започват да се занимават с алпинизъм и в България, но те нямат своя организация. Тя се появява благодарение на Стефан Попов, който не е изявен алпинист, но е голям организатор. Дълги години не му се признаваше заслугата за развитието на българския алпинизъм и за учредяването на клуба. На 19 ноември 1929 г. се приема Уставът и се учредява Българският планински клуб. Все още не се нарича алпийски, защото учредителите считат себе си за високопланински катерачи. Общото събрание през 1934 г. решава клубът да се преименува в алпийски. Няколко месеца след това Международният съюз на алпийските асоциации кани Българския алпийски клуб да й стане член. На Втория конгрес, 2 ноември 1935 г., в Барселона Българският алпийски клуб е приет за редовен член.

Българската федерация по катерене и алпинизъм е член на няколко международни федерации – по катерене и алпинизъм от 1935 г., по спортно катерене от 2007 г. и по ски алпинизъм от 2008 г. Какво й носят тези членства?

Ако не сме членове на Международния алпийски съюз ще имаме големи затруднения, ако искаме да проведем експедиция в Хималаите. Министерство на туризма в Непал за изкачване на даден връх, иска документ, доказващ, че сме членове на Международния алпийски съюз. Това позволява организирането на самостоятелни български експедиции.

На картата на света има 44 върха, покорени за първи път от български алпинисти и носят български имена.

Това начало поставиха алпинистите от Народна армия, които през 1968 година, заедно със съветски армейски алпинисти в Памир, изкачиха за първи път върхове, на които дадоха български имена Шипка (5666) и България (6504). Процедурата по узаконяване изисква тези, които са се изкачили, да опишат маршрута, да направят снимки на върха и панорамни. Документацията се внася в комисия в Народното събрание за нас, а в другите страни в съответната институция. Големият двигател на това начинание е Енчо Петков, покойник, една от легендите в българския алпинизъм. В Памиро-Алай има премиерни изкачвания на няколко върха именувани – Пловдив, София, Георги Димитров (5111), Комсомолска искра, Димитровски комсомол, такова беше времето, в което живеехме. В Монголия и Перу също има върхове с български имена. През 2012 година доайенът на алпинизма Николай Петков, заедно с Дойчин Боянов и Михаил Михайлов покоряват няколко девствени върхове в Каракорум, които наричат Васил Левски (5733), Тангра, Рила, София. В това число са и върховете, които Дойчин Боянов и Николай Петков именуваха в Антарктида. Действително има 44 върха, които са изкачени за първи път от българи и са получили български имена.

Снимки: архив