Днес, 16 април, целият християнския свят слави Възкресение Христово. Векове наред радостната вест за живот във вечността се предава от човек на човек, без да загуби дори частица от възторга, който поражда. Християните се поздравяват с боядисани в червено яйца, символ на Възкресението и любовта на Създателя, по чиято благословия от затвореното яйце се ражда новият живот.
Може би това е най-важното събитие в цялата човешка история, отбелязва преподавателят по богословие във Великотърновския университет Добромир Димитров,свещенослужител в Храм „Св. Великомъченик Мина“ в старопрестолния град. – Трябва да се радваме, защото това е ден на победата над смъртта. В света, в който живеем, виждаме, че тя е оставила своя отпечатък върху всяко нещо и се е превърнала в най-големия човешки проблем. Всеки от нас неминуемо се сблъсква с нея. Ние губим хората, които обичаме, те губят нас. И ако се замислим над тези въпроси, виждаме, че човешкият живот е едно страдание. Виждаме как всяко цвете, всяко живо същество е тленно и умира. И когато сам Бог, който е извън времето и пространството, избира да стане човек за нас, влиза в човешко тяло, ражда се от девствената утроба на Богородица, живее с нас, утешава ни, изцерява ни и накрая поема страшни страдания и възкръсва – това е повод за всемирна радост. Чрез Неговото Възкресение се отваря път и за нашето възкресение. Това не е някакъв празник, който възпоменаваме в определено време през годината, а акт, с който се слага край на смъртта.
Възкресението е основният стълб на християнската вяра. Затова е празник и за живите, и за онези, които вече сме загубили. По думите на отец Добромир целят човешки род сяда на тържествена трапеза с възкръсналия Господ:
Ето това е събитието, което възпоменаваме и в което участваме и то е нещо много повече. То е отговор на всички жизнени въпроси, които ни вълнуват. То е камъкът на нашите взаимоотношения, ценностна система. Това е критерият, по който съществуваме, да не избираме злото и да живеем ден за ден за сметка на другия. Възкресението е вратата към вечния живот, защото няма логика всичко да свършва тук. Заради това християните сме най-радостни, заради това сме победили империи и християнството се е утвърдило като начин на живот, като дух. То е във всяка култура и променя света. Това, което имаме като общочовешки ценности, е заложено във вярата ни, че смъртта е победена. Вижте заобикалящия ни свят, войните, бедствията, страданията. Можем да им устоим единствено с мисълта за спасението. За съжаление в днешния свят чрез медиите се набляга на една обредна страна, на ритуала – какво се яде, какво се прави, но същността на празника е много по-дълбока. Възкресението засяга нашия начин на живот и съществуването ни отвъд времето и пространството.
Затова е Великден, както го наричаме ние българите. Той е най-вдъхновеният повод за радост, която всички споделяме в нощта на празничното бдение. По време на тържествената литургия православните храмове събират хиляди поклонници, дошли да се докоснат до светлината на Благодатния огън, символ на Спасението. Точно в полунощ всички се поздравяват взаимно с „Христос воскресе!“ и чудото на Божията любов достига до сърцата на всички:
Можем да кажем дори – Триумфът на любовта – отбелязва отец Добромир и допълва. – Ако кажеш на някого „обичам те“ е все едно да му кажеш ти никога няма да умреш и ще живееш вечно за мен. Това е, което получаваме от Божията любов, която ние виждаме в Христос. И когато той ни обича, Бог ни обича, защото самият Той е Любов. Ако ние отговаряме на тази любов и обичаме хората край нас, дори и враговете ни, това означава вечно съществуване в любовта. Представете си да бъдете с обичния човек във вечността. Такъв е и християнският брак. Това е нашата надежда, дори да загубим любимите си хора сега, това ще бъде за кратко. Христос ни е дал много, а от нас се иска само свободната ни воля и любов да го обичаме и да установим връзка с него. Затова Възкресението е смисълът на нашия живот.
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..