От няколко дни насам наблюдаваме драматични събития в десните политически формации на България след провала им на предсрочните избори. В понеделник оставка от постовете председател на Демократи за силна България и председател на коалицията „Нова република” подаде Радан Кънев. Във вторник бе обявено, че председателят на СДС Божидар Лукарски и цялото ръководство на съюза също подават оставка заради изборното поражение, което СДС претърпя на изборите като част от коалицията „Реформаторски блок-Глас народен”. В четвъртък последва оставка на Политическия съвет на Реформаторския блок. И в трите случая оттеглянето от ръководни функции бе ясно мотивирано с това, че вследствие слабите изборни резултати повече от 300 хиляди десни избиратели в България са останали непредставени в новия парламент. Непредставени в момент, когато на България й предстои активно да формира и отстоява позиции по въпроси на бъдещето на ЕС, а само след няколко месеца и да изпълнява за първи път функции на ротационен председател на ЕС. Непредставени в парламента и в момент, когато там се очертава двойно по-голямо присъствие на левите…

След оставката на Политическия съвет на Реформаторския блок от коалицията обявиха, че започват нови разговори за обединение на десницата и търсене на всякакви форми за единодействие. Дали става дума за функционално взаимодействие, координирани действия или обща платформа тепърва ще се уточнява.

Разговорите за обединяване трябва да започнат бързо, но не е уточнен и кръгът на участници в тях. Според подалия оставка лидер на СДС Божидар Лукарски, за тъжната ситуация вдясно вина носят всички формации от Реформаторския блок, но явно от Движение „България на гражданите” не споделят това, защото твърдят, че лидерът им Меглена Кунева няма да се оттегля от поста, тъй като не движението, а Реформаторският блок се е явявал на избори. По въпроса за отговорността още не се произнася и БЗНС, а от Народната партия „Свобода и достойнство” /НПСД/ изявления в това отношение и не бива да се очакват. В началото на март тя излезе от Реформаторския блок с намерения за съюзяване с обединението ДОСТ, чиято кауза в момента е да съди България в Страсбург за възпрепятстване на вота на българските граждани от Турция.

Но много по-важно е да се разбере ще участва ли в разговорите за обединение на дясното формацията „Да, България” на Христо Иванов. Макар да се определя като „нито дясна, нито лява”, „Да, България” е желан партньор за реформаторите и е възможно след изборните резултати резервите за съюзяване да отпаднат. Самият Иванов смята, че основна причина за краха на Реформаторския блок е доскорошният му погрешен коалиционен модел и пита какво би станало, ако по време на изборната кампания формацията му не беше обект на „приятелски огън“ от дясно. Същевременно обаче декларира, че „Да, България” „не изгорила нито един мост и ще ползва тези мостове много активно”.