Сред най-впечатляващите находки в Десетата национална изложба „Българска археология” бяха артефакти от античния некропол на Аполония Понтика в местността Буджака на град Созопол. Ръководители на проучванията са били археолозите д-р Теодора Богданова от Археологическия музей на Созопол и д-р Маргарита Попова от Националния исторически музей. През миналогодишния археологически сезон там е била изследвана площ около 12 декара. Както посочва д-р Богданова, на територията на този огромен обект, най-интересното, което е било открито, е фамилна гробница с впечатляваща архитектура, предизвикала голям интерес сред колегията. Засега, въпреки голямото и интензивно проучване на гръцките некрополи на територията на България и Румъния, в античния гръцки свят такава гробница засега не е известна. По думите на д-р Теодора Богданова тя е предизвикала голям интерес, а също и находките, открити в нея:

Тя е помещавала седем погребения от два различни периода. Тоест, първоначално е изградена през елинистическата епоха, когато е била използвана като фамилна гробница. Вътре в нея са погребани седем души, тоест, цялото семейство. Има както възрастни хора – мъж и жена в централната гробна камера, очевидно главата на семейството, и още три гроба, които съдържат тленните останки на четири деца. Находките са керамични и стъклени съдове, теракотени фигури и златни накити, които бяха открити в единия от детските гробове: златна огърлица и златни обици тип „лъвска глава”, популярни през елинистическата епоха. Цялото това съоръжение е изградено и използвано от средата на трети век преди Христа до началото на втори век преди новата ера. Централната камера в някакъв по-късен период е била ограбена, гробовете са разрушени, но само тези в центъра. Явно това са успели да открият. И през Първи век след Христа това място е използвано отново за гробове. Открити са два гроба от римския период. Но тъй като те не бяха разрушени, това ни дава основание да считаме, че разрушаването и ограбването на елинистическата гробница е станало преди Първи век след Христа. Тоест, още в античността са ограбени. Явно тези хора са били доста богати, тъй като това, което е останало след тяхното ограбване, ни навежда на мисълта, че са били с доста богати дарове.

Очевидно се е знаело, че там е имало ценности и още на времето гробовете са били ограбени и разрушени. За щастие, детският гроб е бил донякъде в периферията на гробницата и е останал непокътнат за радост на археолозите.

Колкото до римските гробове, те са с кремация на място. В единия е бил открит златен венец в областта на главата. Става дума за мъж на възраст между 20 и 40 години, погребан с железен нож, с редки керамични и стъклени съдове. Особен интерес представлява находка в един от гробовете. Става дума за рядка релефна чаша, внос от древногръцкия град Пергам. Произведена е през І век след Христа. В България е известна само още една такава, намерена е във Варна. Украсена е с глави на Дионис, сцени на плодородие и благоденствие. 

Снимки: Венета Павлова и архив