Окончателни резултати от проведените в неделя предсрочни парламентарни избори още няма, но и предварителните данни са достатъчни, за да кажем, че ситуацията е във висока степен неясна.

Управлявалата доскоро партия ГЕРБ отново е първа, при това с аванс пред БСП от порядъка на 5-6 на сто, а не в рамките на статистическата грешка, както социолозите предричаха. Задачата на ГЕРБ за съставяне на ново правителство обаче е по-сложна, отколкото преди, предвид очевидното отпадане на Реформаторския блок от следващия парламент.

БСП е втора, но доволна, че спрямо парламентарни избори през 2014 г. е удвоила резултатите си и успяла да запази устрема, който постигна на първия тур на президентските избори миналата година. Но на президентските избори този устрем изведе на предни позиции подкрепяния от БСП кандидат президент Румен Радев, а на парламентарните не стигна, за да направи социалистите първи.  

Националистическата коалиция „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО“ се класира трета и измести Движението за права и свободи (ДПС) от силната позиция на неизменен досега балансьор в българската политика.  ДПС обаче е на минимално отстояние от „патриотите“, а това прави четвъртата му позиция значим успех предвид появата на нова политическа сила, с която мери сили сред турския електорат в страната – ДОСТ.

Реформаторският блок, възприеман от мнозина като най-автентична дясна сила, не успява, поне засега, да се пребори за място в парламента. Нещата щяха да са твърде различни, ако към постигнатите от реформаторите проценти се добавеха и тези на Нова република и Да България, каквито шансове имаше, но не се оползотвориха.

При недоизяснено още съотношение на политическите сили след изборите партиите избягват да конкретизират намеренията си. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не е казал нещо по-конкретно от това, че партията му трябва да е водеща сила в новото управление. Предвид потвърдения от соцлидера Корнелия Нинова категоричен отказ на БСП от широка коалиция с ГЕРБ, на Борисов му остава да направи опит за коалиционно десноцентристко управление с „Обединените патриоти“ и партия „Воля“. „Патриотите“ допускат общо управление с ГЕРБ, ако се постигне обща програма, а лидерът на „Воля” Веселин Марешки намекна, че е готов да влезе в такова. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също намекна, че в името на стабилността на България движението му е склонно на диалог с ГЕРБ и се надява тя да е взела поука от двата си недовършени мандата.

При евентуален неуспех на ГЕРБ да състави коалиционно управление, в името на стабилността, както заяви соцлидерът Корнелия Нинова, БСП също би опитала да състави такова. Още преди изборите „патриотите“ твърдяха, че при наличие на обща програма не изключват да се коалират и с БСП, а Марешки дори изказваше предпочитание към съюз с левите.  При подобно развитие на нещата обаче, България би имала не десноцентристко, а лявоцентристко управление.

В условията на паритет между ГЕРБ и БСП преди изборите наблюдателите допускаха и едното, и другото. Оттук нататък нещата ще се развиват в зависимост от окончателните резултати на изборите, учредяването на новия парламент и конституционните процедури за съставяне на правителство.  Към момента всички хранят надежди такова да има до края на април.