В тази част от цикъла ще ви разкажа накратко за срещата ми с двама видни български египтолози – проф. Сергей Игнатов и доц. Теодор Леков от НБУ. От 2010 година българска археологическа експедиция от учени и студенти от НБУ разкопават гробницата на жреца Пи Ай в близост до Луксор. Жрецът е имал важна роля в рамесеума – заупокойният храм на Рамзес ІІ (1279-1213 пр. Хр.).
Сред целия поток от информация се открояват някои изводи: в края на V хил. пр. Хр. в Египет имаме първото изображение на корона, т.е. представата за царска идеология. През ІV хилядолетие вече има единна египетска държава, а от средата на същото хилядолетие и писменост, по-стара от тази в Шумер (възникнала на границата между ІV и ІІІ хил. пр. Хр.). Египетското познание, което откриваме в учението за царя-слънце, е начин за всеки лоялен поданик да постигне безсмъртие, защото фараонът е познавач на всички слънчеви Форми и във видимия и невидимия свят.
От разговора ни с проф. Игнатов научаваме повече за Ху-фу или фараона Хеопс и неговата най-прочута в света пирамида или „Меер“, така както египтяните са наричали пирамидите – букв. Стълба към „Небето“!
Доц. Леков разказва малко повече за своите изследвания върху две основополагащи книги за египетската цивилизация – „Текстове на пирамидите“ и „Ам-Дуат“. Това са текстове от гробниците на египетските фараони и велможи, които ни говорят за голямата трансформация. Египетският цар като представител, син и единосъщ с природата на Слънцето е „чел“ (разчитането на такъв вид йероглифна писменост е различно от съвременното четене с фонетични азбуки) и магически практикувал тези езотерични знания, за да може да се слее със Слънцето и да подпомогне пътя на всеки един египтянин в света на Дуат (Отвъдното).
Разкъсана облачност