На конференция на Програмата за подкрепа на НПО в Българиятези дни Институт „Отворено общество“ представи впечатляващи данни за неправителствените организации в България. От бума на сектора в началото на 90-те се наблюдава постоянен ръст във всички сфери на дейност. Напоследъкброят на неправителствените организации изглежда е достигнал своя пик и на година се регистрират средно между 800 и 900 нови организации в обществена полза. Към днешна дата в страната са регистрирани общо над 15 хиляди неправителствени организации, разпределени в около 900 населени места. Около една трета от всички тях, или над 5 хиляди, са концентрирани в София. Най-чести дейности са образованието, културата, спорта и човешките права, но най-голяма част от организациите са с основна дейност спорт. Броят на спортните клубове надвишава 3500. От „Отворено общество“ са се опитали да установят какво кара хората да продължават всяка година да регистрират нови и нови организации. Според критично настроените към сектора наблюдатели, мотивите са користни и свързани с представата за „заможни организации с високо заплащане". Реалната статистика показва обаче, че дори част от най-активните в сектора имат разходи под 10 хиляди евро на година, а в много случаи разходите варират между 2,5-3,5 хилядиевро. Доминират малките организации, които не могат да си позволят служители и при 60 на сто от случаите се разчита изключително на доброволен труд. Заетите в неправителствения сектор са предимно жени, повечето – с висше образование и владеене на английски език, нона фона на този квалифициран персонал, заплащането е по-ниско и от заплащането в държавната администрация и частния сектор.Истината според „Отворено общество“ е, че има различни механизми, които карат хората да се организират, и процесите в страната и Европа постоянно показват нуждата от неправителствени организации и решения, предполагащи промени към по-добро общество. Въпреки това, цели 80 процента от българските граждани странят от всякаква организирана форма на участие – било партия, профсъюз, читалище или НПО, отбелязват със загриженост от института.
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
В сряда, 8 януари, над Западна и Централна България ще бъде предимно слънчево. Значителна облачност ще се задържи в крайните югоизточни райони, но с напредването на деня ще намалее. Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4° – по-високи..
Във вторник , 7 януари, в сутрешните часове по поречието на Дунав, в котловините и Горнотракийската низина ще има мъгла или ниска слоеста облачност. Преди обяд ще е предимно слънчево. След обяд облачността ще нараства и до вечерта ще стане..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..