След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство, ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.
До края на годината българската публика ще се срещне с френската култура под формата на поредица от прожекции на филми, литературни четения, конференции, изложби и пр. Поводът е 145 години от установяването на дипломатически отношения между..
Ако изборите бяха днес, ГЕРБ-СДС щяха да получат 24.5% от гласовете на избирателите, "Възраждане" ще са втори с 13.7%, "Продължаваме промяната – Демократична българия" биха получили 12.1%, БСП - 8.8%, "Алианс за праваи свободи" - 8.7%, "Има такъв..
Над сто водещи учени от три континента ще участват в шестнайсетата международна конференция на Международната асоциация за изследване на древните мозайки (AIEMA), която се открива днес в аулата на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Неин..
В брой 22 на предаването слушайте : 20 години българско училище „Христо Ботев“ - Ню Йорк – разговор с дългогодишната преподавателка в него..
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Милен Митев за втори мандат като генерален директор на БНР. Своята подкрепа за него дадоха Галина Георгиева,..
Днес почитаме Св. Злата Мъгленска, избрана за небесна застъпница на българите по широкия свят. Неслучайно днес стана известно и че Радослава Недялкова от..